Миша беше изпълнил обещанието си и ми звънна още същата вечер. Валера, лидерът на сукубите и инкубите, се беше съгласил да съдейства. Обаче само ако отида сама във въпросния бар. На моето възмущение, че предпочитам да се видим на неутрална територия, Миша се смя дълго и продължително. После подчерта, че инкубът бил заявил, че или идвам в бара тази вечер, или няма да има среща. Така че не ми остави много избор. Все пак аз бях тази, която имаше нужда от него, а не обратното.
Миша ми беше дал подробни инструкции как да се облека – не посещавам барове всеки ден – така че сега носех прилепнала червена рокля (обичам тази рокля, но никога не съм си мислила, че ще я нося на среща с инкуб) и черни лачени обувки на висок ток. По предупреждение на Миша свалих абсолютно всички амулети. Валера и това не обичал, копелето му с копеле. Нищо, той представа си нямаше с кого си има работа. Миша не се беше впуснал в детайли коя съм. Въпросният Валера знаеше, че трябва да се срещне с жена-Различна от Патрула. Толкова му стигаше на първо време. Все пак Миша се беше оказал достатъчно съобразителен да ми остави няколко коза в ръкава.
Седнах на един от високите столове на бара и си поръчах блъди мери. Това също беше част от плана. Чувствах се като шпионин – отиди на това място, остави три карамфила пред еди-коя-си църква, после брой четири крачки... Да не говорим, че барманът (стопроцентов човек) ме беше изгледал похотливо докато ми сипваше пиенето. Въздържах се от злобния поглед, който обикновено пускам в такива случаи, защото по легенда би трябвало да съм тук, за да си търся секспартньор. Доколкото разбрах от обяснението на Миша, тук идвали хора и Различни (най-често инкуби и сукуби) именно с тази цел. Така че се ограничих само с оглеждане на залата.
Ченето ми едва не увисна от гледките, които можеха да се видят наоколо – полуголи жени (дрешките от преплетени кожени ремъци не се броят) се увъртаха около изплезили езици мъже на средна възраст, възрастни чичковци сваляха видимо непълнолетни момичета. Излишъкът от кожа, пера и дантела ми идваше леко в повече. Да не говорим за разкрепостеното поведение на обитателите на тая дупка. Но какво да се прави, работа.
Не бях казала на Глухарьов къде отивам. Всъщност изобщо не му се обадих. Това беше работа на Различните, това първо, и второ инкубът изрично беше подчертал да дойда сама. Не исках Сергей да се опитва да разбива главите на инкубите наоколо, а Ирина Сергеевна щеше да ми е благодарна, ако го държа възможно най-далеч от сукубите. Така че дойдох наистина сама. Вярно, наложи се да се преобличам в кабинета си в Нощния – официално щях да ходя на гости на колежка от университета – но поне дотук нещата вървяха по план.
Затова реших да се насладя на блъдимерито – добре направено, впрочем – и да чакам. Онзи все някога щеше да се появи. И той се появи. Абсолютно безшумно (въпреки че в бара не дънеше много силна музика) той се озова до мен и си поръча джин.
Изобщо не изглеждаше както си мислех. Не съм виждала инкуб. Страня от тях целенасочено – най-малкото защото се опитват да се пробват на всеки индивид от женски пол. Очаквах този да е млад и наперен красавец с вид на стриптийзьор, но не познах. Имаше по-скоро вид на застаряващ женкар, който неистово се опитва да изглежда млад.
Черни прилепнали кожени панталони, окичени с метални ланци, черни кубинки, черен кожен елек облечен на голо и още един ланец около врата. За обеците и пиърсинга дори не ми се говори. Бръсната глава. Изобщо – странна кръстоска между жиголо и рокер.
- Предполагам ти си Наташа – отговори той и ме изгледа похотливо над ръба на чашата с джин.
- Да – кратко отговорих аз и на свой ред отпих от блъдимерито.
Той се приближи и сложи ръка на бедрото ми. Настръхнах.
- Долу лапите, или отиваш в Сумрака – просъсках аз и отблъснах ръката му.
- Играй си ролята – прошепна той в ухото ми и върна ръката си, където беше. – Тук никой не знае коя си. Последвай ме – след което най-безцеремонно ме хвана през талията и с един замах ме свали от стола.
Преди да имам време да се опомня и да се напсувам за глупостта да дойда сама на среща с доказан сексманиак, инкубът ме отведе в едно сепаре зад бара. Беше празно и той ме побутна да седна. Седнах и го погледнах кръвнишки.
- Какви са тия игрички? – просъсках аз. Ако не бях дошла за да искам съдействие, щях да го кастрирам на секундата. – Още една проява на волности и ще стане лошо!
Инкубът се ухили още по-похотливо, но каза сериозно:
- Моля да бъда извинен, Велика. Но тук нещата стават така. Ако променя поведението си изведнъж, ще привлечем излишно внимание – той сведе глава, явно чакаше грехът да му бъде опростен.
- Да не се повтаря! – посъсках аз, но не можах да продължа, защото барманът се появи отново.
- Обичайното ли Валера? – попита свойски той и не пропусна да ме огледа отново, все едно да ме прецени дали съм достойна за любимия му клиент.
Въпросният Валера плъзна ръка по моята и поклати глава.
- Не, за това бебче трябва нещо специално – барманът кимна и изчезна нанякъде.
Бях благодарна на съдбата, че се оказа човек. Защото ако беше Различен щеше да разчете аурата ми, а тя хич не беше хубава в момента. Издърпах рязко ръката си от тази на Валера и просъсках:
- Това бебче ще те кастрира в следващите десет секунди, ако...
- По-кротко, красавице! – вдигна ръце във въздуха той. – Тук така общуваме.
Тъкмо исках да му забия един прав десен в муцуната (не бях сигурна дали ще имам успех, но много исках да опитам) и барманът се върна с две чаши от димяща ярко синя течност в чаши със столчета.
- Благодаря Дима, свободен си. Искам да остана насаме с бебчето – отговори Валела и му смигна.
Явно не се случваше за първи път, защото Дима също му намигна и изчезна заднишком. Чух някаква врата да се затваря и се стегнах. Ей сега я втасах! В затворено помещение и без амулети с доказан сексманиак. Добре се подредих, няма що! Прав беше Глухарьов, ама на!
- Не се впрягай, хубавице! – обади се инкубът. – Това е моето частно сепаре. Така никой няма да ни чуе какво си говорим – той ми се усмихна. – Извинявай за одеве, нямаше как.
- Защо трябваше да се срещнем тук? – попитах аз като се мъчех да запазя спокойствие. Не ми се получаваше много.
- Барът е мой – гордо отговори инкубът.
- И тук се събира цялата пасмина, предполагам? – язвително отвърнах аз.
- Ще пропусна провокацията, Велика, и ще мина незабавно на въпроса – контрира той като ясно ми показа, че правилата на играта не ги определям аз.
- Не съм Велика, само Висша съм – поправих го бързо.
Нямаше да му позволя да ме ласкае, нито за секунда.
- Както и да е. Знаем за случая от онзи ден и също като Патрулите сме потресени. Ние сме честни, не убиваме никого и винаги го правим със съгласието на другата страна...
- Като изтръгвате съгласие чрез магия! – просъсках аз.
- Не, хората сами идват при нас. Впрочем и някои Различни. Знаеш ли - намигна ми той, – инкубите и сукубите са известни като ненадминати в леглото. Може и ти да пробваш, да се поотпуснеш.
- Ще пропусна – сухо отвърнах аз и изгледах със съмнение синята течност в чашата пред себе си. – Какво знаете за тоя изрод?
- Не знаем почти нищо, за съжаление. Но ще го намерим и накажем. Той позори всички нас – твърдо ми отговори Валера.
- След като го накажете по вашия си начин, предайте ми го, че да го накаже и Инквизицията - мрачно отговорих аз и наблюдавах как Валера пребледня под перфектния си солариумен тен.
- Как така? – заекна той и поне за малко маската на жиголо падна. Най-накрая!
- Така. Имам пълномощия и от Прага. Идиотът е нападнал неинициирана Различна. Предполагам това също ти е ясно.
- Да, но...
- Какво „но“? – просъсках аз. – Откога Различни нападат Различни?! – инкубът издържа погледа ми и отговори твърдо:
- Никога! Ще го намерим и....
- Ще ми го предадете на секундата! – довърших вместо него аз и впих очи в неговите.
Предизвикай ме, твар Мрачна, и ще те изпепеля, лидер на сексманиаците с магически способности или не.
- Ние не доносничим един за друг – твърдо отговори той.
Смел беше, признавах му го.
- Ще ви се наложи, иначе цялата фракция отива на Трибунал. Ще ви подведа под колективна отговорност – речникът на Глухарьов влизаше в действие. Мислено му благодарих за това.
Инкубът се предаде. Отпи от синята течност и ме погледна – вече без лустрото на мачото, който си търси момиче за една нощ, а като възрастен човек уморен от игрички. Май бях победила, поне засега.
- Добре. Но трябва да знам възможно най-много за него. Много Различни идват тук, може и той да мине, или да има някой, който да го познава.
- Трябва да се пипа внимателно – отбелязах аз. – Онзи не е глупак и ако разбере, че го търсят, ще изчезне – той се изхили.
- Момиче, аз съм участвал в отбраната на Сталинград, знам как да пипам! – после добави с похотливия си тон – И теб мога да...
- Не си познал, бебчо – измърках аз. – Или ще си направя огърлица, знаеш от какво.
Той разбра, че това не е просто заплаха – можеше да прочете аурата ми. Побутна синята чаша към мен.
- Опитай, хубав е.
- И пълен с упойка, предполагам? – със съмнение попитах аз, но все пак я взех.
- Не, само алкохол. Нощта ще бъде дълга.
- Това ще го реша аз.
Все пак отпих от тъй наречения коктейл. Оказа се наистина хубав, въпреки притеснителния си цвят. Искрено се надявах барманът Дима да не е проявил самоинициатива и да не е пуснал нещо вътре, през главата на управителя, защото тогава Дима щеше да ти търси нова работа, този път като певец в Болшой театър.
- Какво знаеш до момента? – попитах след малко аз.
Убедена бях, че дъртият пергиш знае повече, отколкото ми казва.
- Само че общността му е бясна за онова, което е направил – отговори Валера. – Мишка спомена, че и милицията го търси.
- Как не, гадта е пречукала три момичета! Изпил им е енергията като долнопробен енергиен вампир – изплюх фразата аз.
Валера се намръщи.
- Много странно. Никой инкуб не прави така. Поне никога докрай.
- Как си го обясняваш тогава? – попитах хапливо аз. – Да се е увлякъл?
- Възможно е. Ще разпитам дали някой знае нещо за него. Не може да е съвсем сам. Все на някого се е похвалил с постиженията си.
Едва не се задавих със синия коктейл. Да се е похвалил?! Ама че отврат!
- Вие и с това ли се хвалите?!
Валера ме изгледа все едно се чудеше на коя планета живея.
- Ние сме много по-близки до хората, отколкото вие. Все пак в същността си, ние сме просто жени и мъже. Сто процента се е похвалил на някого. Може би не за убийствата, но за другите похождения. Какви момичета избира?
- Не знам много – все още не са изтеглили пълната информация по случая. Знам само, че са млади – на по 18-20 години, тъмнокоси и тъмнооки, но не татарки. Поне такива са убитите момичета.
- Добре, засега стига. Знам, че имате отпечатък от аурата му – добави той, а аз вдигнах вежди.
Дъртият откъде се информираше, да му се не знае? Това го знаеха шепа хора в Нощния патрул, защото те бяха прибрали последната жертва и вероятно някой във висините на Дневния, защото са били длъжни да докладват. Със сигурност хората, които бяха на съвещание при Хесер знаеха, но кой още. От някъде беше изтекла информация...
- Няма нужда да играем игрички, красавице – наведе се към мен той. – Кажи ми каквото знаеш.
- А откъде да знам, че няма да снесеш информацията на прогрешния източник? – контрирах аз и също се наведох към него. – Питай за отпечатъка онзи, който ти е казал за него. От мен няма да получиш нищо повече.
Валера се вторачи в мен. Давай, гадино! Само се опитай и ще те превърна във безволева марионетка! Явно Валера разчете това обещание в очите ми, защото сведе поглед. Умен ход.
- Не те съветвам да се опитваш – предупредих го аз за всеки случай и изпих коктейла на екс.
Станах и Валера стана заедно с мен. Галантен жест, може би спомен от времето, когато е отбранявал Сталинград? Кой знае...
- Очаквам веднага да се свържеш с Миша, когато разбереш нещо – казах аз през рамо и тръгнах да излизам. – А ако разбера, че знаеш нещо и не си ми казал, лично ще те кастрирам, ясна ли съм, бебчо? – натъртих аз на последната фраза.
Валера кимна сериозно.
- Няма нужда от насилие – отговори той. – Нямаме интерес той да се измъкне.
- Дали? – попитах аз и излязох в другата част на заведението.
Барманът Дима ме изпрати с много странен поглед – явно другите жени не излизаха често от онова сепаре сами или на двата си крака. Усмихнах му се многозначително и отметнах завесата, за да изляза навън. Вдишах с удоволствие чистия въздух. Най-накрая!
Реших да повървя и да си подредя мислите. Часът минаваше десет и половина вечерта, но бях Различна, така че едва ли някой с ум в главата би ме нападнал. Какво имахме дотук? Побъркан инкуб, който изпива всичката сила на жертвите си хора. Който по някаква причина не може да им въздейства докрай, защото жените са подали жалба за изнасилване. Може би няма много опит? Всичко е възможно. От друга страна, същият този по погрешка напада неинициирана Различна, която успява да го обезвреди и да снеме отпечатък от аурата му. Значи тя би била най-надеждния свидетел. Обаче, тя вече беше казала всичко, което знае на Патрулните. Някак си, неудобно ми беше да й припомням отново какво е преживяла.
От друга страна, шефът на инкубите и сукубите хич не ми харесваше. При това не само защото е сексманиак. Нещо в поведението му ме съмняваше. Ами ако той самият е обвиняемият, или пък го прикрива? И откъде знаеше за отпечатъка от аурата? Със сигурност не от Миша, защото дори аз не му бях казала за това. Значи имаше друга къртица някъде, или просто аз не бях запозната с информационните канали в Дневния патрул. И това е възможно. Обаче съвсем без неговата помощ, дали щяхме да успеем да хванем оная гад? Бях сигурна, че Глухарьов ще използва всички възможности, но този изрод беше Различен. Значи трябваше да го открия аз.
Обаче, ако имаше поне капка ум в главата, нямаше да се опитва да се свърже със своите. Съмнявах се, че другите инкуби и сукуби ще го приемат с отворени обятия. Значи му оставаше да се крие сред хората, като обикновен човешки престъпник. Следователно ни трябваше и следовател-човек, който да го издири и да го измъкне от дупката му. Поне в това отношение нямаше липси.
Няма коментари:
Публикуване на коментар