Глухарьов ни чакаше пред блока. Съдейки по физиономията му, май не ме беше послушал и безе излязъл доста рано от отдела.
- Къде се мотахте? – попита той Олег, все едно е виновен за задръстванията. – Нямаше ви час и половина!
- Ти от толкова време ли висиш тук? – попитах аз и огледах наоколо.
Не се виждаха планини от цигарени фасове, така че беше малко вероятно.
- От половин час ви чакам на студа! – не се предаде той.
- Извинявай, Серьога – потупа го по рамото Олег, - по МКАД е кошмар. Все едно всичко живо е решило да отиде на вилата за празника. Затова се и забавихме.
Огледах блока – не беше кой знае колко зле. Около „Москвариум“ строителството е новичко и горе-долу поддържано. Нищо общо с нашите панелки.
- Тук ли живее? – попитах аз.
Сергей кимна.
- Тук. Хайде да влизаме, че станах на...
- Да, добре! – прекъснах го аз. – За топките ти повече не ща да слушам!
- Вие какви разговори водите, когато не съм на около? – прихна да се смее Олег и ни огледа от глава до пети.
- Никакви – измънка Глухарьов. – Наташа ме излага!
- Боже, опази! – изкикотих се аз. – Давайте вярно да влизаме, че е много студено!
Вратата не беше заключена, а само притворена, така че влязохме без проблеми. Вътре беше почти прилично чисто. Без много графити, бездомници или други боклуци по стълбищните площадки, без залепени дъвки по цокъла. Чак ми беше странно, че и тези блокове се намират в нашия район. Нищо общо с дупките, в които обикновено ходехме на адрес.
Нашият клиент живееше на третия етаж. Блокът беше нисък, пет етажен, и естествено нямаше асансьор. Глухарьов мина пред нас и по навик тръгна да чука на вратата. Олег обаче хвана ръката му във въздуха.
- Чакай! Има защитно заклинание!
Домовете на всички Различни са защитени от натрапници. Този не правеше изключение, но аз не виждах нищо.
- Какво заклинание? – попитахме със Сергей в един глас.
- Екзотика – намръщи се Олег. – „Будьони“, представяш ли си?
- Тоя май много си пада по историята – изкикотих се аз.
- Някой ще ми обясни ли какво общо има маршал Будьони с тая врата? – ядосано посочи Глухарьов към невинното дърво.
- Това е много екзотично заклинание – отговорих аз. – Ползва се като аларма и сплашване, но е почти безполезно срещу Различни. Обаче ако си човек, вдига такъв шум, че може да ти спука тъпанчетата...
- Аз на него така ще му спукам тъпанчетата, че ще види – закани се Сергей и измъкна служебното оръжие.
Това ме подсети, че може би не е лошо и ние с Олег на направим същото. Макар че все още не можех да стрелям като хората, Сергей ме беше убедил, че оръжието прави хората доста по-сговорчиви. Само че този не беше човек. А един пистолет може да засече на секундата, ако от другата му страна стои Различен.
Междувременно, Олег безпроблемно свали заклинанието от вратата.
- Отваряй Вася! – викна Глухарьов и удари с дръжката на пистолета по вратата. – Милиция!
Естествено, отговор не последва. Явно си мислеше, че като е станал Различен е недосегаем. Обаче беше сбъркал адреса. Сериозно.
- Нощен Патрул! – викна Олег на свой ред. – Отвори вратата, виждам аурата ти!
Никакъв отговор.
- Дневен Патрул! Отвори вратата! – викнах и аз.
Олег ме погледна учудено.
- Какво? – озъбих му се в отговор. – Де факто той е за Тъмните. С тия нарушения...
- А де юре е и за пандиза за тормоз – изръмжа Глухарьов. – Вася, ако не отвориш до пет секунди, ще разбия ключалката, а ти ще посрещнеш новата година окован с белезници за тръбата в стаята за разпити! Не ме дразни!
С Олег се спогледахме. Сергей явно си познаваше стоката, защото само след минута вратата се отвори и на прага застана рошав младеж по анцуг. Нашият клиент. Когато видя трима души с извадени оръжия, в ръката му веднага се появи Тройно острие. А, не така. Тъкмо щях да сваля заклинанието, но Олег ме изпревари. След което двамата със Сергей най-безцеремонно му извиха ръцете зад гърба и го завлякоха вътре в апартамента. Последвах ги и затворих вратата. От време на време беше хубаво да има около теб по някой индивид от мъжки пол... Аз такова ефектно задържане без магия не можех да спретна.
Когато най-после влязох в малкото холче – оказа се едностаен апартамент – заварих доста забавна гледка. Василий, Светлият маг от Седмо равнище, седеше с наведена глава на един стол по средата на стаята, Олег беше скръстил ръце на гърдите си и го наблюдаваше строго. Глухарьов пък беше седнал срещу него и тъкмо прибираше служебното оръжие в кобура.
- Така, Васик, такива си ги натворил, че ме караш баш на Нова година да идвам и да ти оправям бъкиите – изръмжа той и перна младия маг през врата.
Напуши ме смях. За кой ли път се убеждавах, че моят колега-човек може да бъде изключително страшен за младите хора. Без значение дали имат способности на Различни или не. Все още не разбирах защо, но като се сетя, че при първата ни среща наплаши и мен така... Сега, точно както и очаквах, Василий се сви и започна да пелтечи:
- Аз ннннищо ннне съм нннаправил, Сергей Викторович! От пет години съм примерен!
- Аха, и затова бившата ти дойде да се жалва от теб в отдела! – не му се върза Глухарьов и Василий отнесе още един зад врата. – Обяснявай какви си ги свършил, че да не ти стъжня празника! – продължи Сергей мрачно и хвана младия момък за косата така, че да го погледне в очите. – Почвай да пееш!
- Нннищо не съм нннаправил! – упорито отрече Светлият. – Заклевам се!
- Сега ако ми призовеш и Изначалните Сили, ще ти повярвам! – изръмжа Олег в ролята на лошия Патрулен.
Василий го погледна уплашено. Да, май чак сега се усети, че е загазил и по стандартите на Различните.
- Вие зззащо сте тук?
- Защото, драги мой – започнах аз и се настаних на диванчето, - знаем за „Полибий“.
Тази една-едничка думичка изцеди всичкия цвят от лицето на Светлия. Явно едва сега беше осъзнал защо има представители на двата Патрула. Дано поне да им бяха обяснили за краткото време в училището на Патрула как стоят нещата. Усетих неумело сондиране.
- Вие ннне сте Тъмна! – учудено заключи той. – Защо от Дневния Патрул? – попита тъпо Василий.
- Правилно. Ти, драги мой, попадна на оперативната глупа на Различните-следователи – обясних аз.
Хесер беше създал мрежата миналото лято, след като двамата със Сергей доказахме, че можем да бъдем ефективни. Не исках да си спомням как точно го доказахме, че ме побиваха тръпки.
Естествено, Светлият не ми се върза.
- Не са ни учили за тях.
- Това е защото не трябва да знаеш, отворко! – перна го през врата Глухарьов. – И не ми се прави на много умен, да не оставя колегите да те направят на пух и прах!
- Ама вие наистина ли, Сергей Викторович? – обърна се Василий към него.
Явно тези двамата наистина се познаваха добре. Младежът се отнасяше с Глухарьов така, все едно е чичо Дима от съседния вход дето едно време го е пращал за бира до бакалията.
- Наистина – кимна Сергей. – А сега почвай да пееш, че наистина става късно.
Вярно беше – минаваше осем. Василий се огледа и като видя само строги физиономии, започна да говори:
- Инициираха ме преди месец и половина...
- Това го знаем, давай по същество – прекъснах го аз и Глухарьов ми направи знак с ръка да не се обаждам.
Ясно, разпитът щеше да го води единственото ченге в стаята. Лошо нямаше, и без това той щеше да изтръгне информация по-бързо от нас.
- Давай нататък! – изръмжа Глухарьов.
- Рися ме заряза заради оня плужек – продължи тъжния си разказ Светлият. – Беше ми толкова кофти, че не знаех какво да правя. После ми казаха, че съм Различен и реших да си я върна. По нашия, Светлия начин – кой знае защо додаде той и погледна Олег умолително, все едно ей сега ще го пуснат само защото е използвал Светли методи...
Обаче удари на камък.
- В този Светъл начин не се включва насаждане на параноя у жената – строго заключи Олег. – Защо ти трябваше да я заплашваш, а?
Василий наведе глава виновно. Олег клекна точно пред него и продължи:
- Всичко знаем, и за карантията, и за картичките! Обяснявай се, преди да съм викнал оперативната група!
- Исках тя да разбере, че е само моя – упорито продължи Различният. – Когато се сдобих със способности, разбрах че мога да бъда по-добър от оня там.
- Оня там е петролен магнат – включих се аз. – Малко трудно ще си му равен!
- Ама нали Различните могат да превръщат оловото в злато? – наивно попита Василий.
- Това че могат, не означава, че трябва – строго заключи Олег и ме стрелна с поглед да си мълча.
Млади и зелени. Току-що получили способности и си мислят, че могат да поставят света на колене. Не, драги мой, не става така. Никога не става така. Когато си Различен, можеш много неща, но това не е като да спечелиш от лотарията. Не можеш просто ей така да се събудиш милионер. Дори и когато можеш да превърнеш нарязаните вестници в долари. Просто така не се прави, защото иначе икономиката би се сринала... Но не, как се обяснява това на един млад и наивен Различен?
Станах от мястото си и реших да оставя мъжете да влеят малко ум и разум в очевидно празната глава на нашия клиент. Бях гладна, а тук нямаше начин да няма храна. И смятах най-нагло да злоупотребя със служебното си положение като изям част от новогодишната трапеза на заподозрения. Да ходи да се жалва после!
Наистина, в малката кухничка чакаше чудно угощение. В една голяма тенджера имаше борш като за целия отдел, купата с руска салата беше с размера на леген, а мезетата дори не ги коментирам. След кратка оценка на наличното, реших да нападна мезетата. Седнах на единствения стол в това тясно пространство и започнах да нагъвам салам с кисели краставички.
От хола долитаха несвързаните думи на Олег, който очевидно обясняваше на новоизлюпения Светъл как стоят нещата в света на Различните. От време на време чувах и гласа на Глухарьов, но общо-взето Олег говореше почти през цялото време. След като опустоших около една трета от мезето, реших да се върна обратно в хола.
Василий седеше с крайно виновен вид, а Олег тъкмо приключваше тирадата „как да бъдем законопослушни Светли Различни“. Глухарьов гледаше разсеяно лампичките на прозореца. Тази тирада я беше чувал я от мен, я от Олег, я от някой друг от Нощния поне двайсет-трийсет пъти.
- Обяснихте ли се? – попитах аз весело.
Храната определено оправя настроението. Олег кимна.
- Ти защо изглеждаш като сита котка? – попита ме той.
- Оттатък е пълно с храна – доволно отбелязах аз и посочих към кухнята. – Съветвам ви да се възползвате, защото не се знае кога ще ядем.
Глухарьов изхъмка и се шмугна там. След мъничко се върна с купата с мезета и подбра нашия задържан:
- Тръгвай!
- Къде? – огледа се Василий учудено. – Какво правите?
- Конфискуваме храната в полза на МВД, като веществено доказателсто – ухили се моят колега злорадо. – А теб те арестуваме. Засега само в милицията. Дали ще се обясняваш с някой от Дневния Патрул зависи от това, което ще каже тъжителката. Тръгвай пред мен!
Василий стана и тръгна да се облича с вид на агне на заколение. Междувременно, аз взех и купата с руска салата. Василий вече се наежи:
- Ама как си позволявате! Та те струват...
- Ей така! – срязах го аз. – Първо, в отдела нямаме, а идва празник и второ – ти също отиваш там, така че няма да отиде на вятъра. А ако слушаш, ще получиш дял.
Глухарьов се хилеше в шепата си, а Олег ме погледна неодобрително.
- Какво? – озъбих им се аз. - И аз да прихвана нещо за толкова време работа в МВД.
След това нашата весела компания пое към отдела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар