В залата за заседания не беше пълно. Имаше някъде към двайсет души, което е само една десета от целия личен състав на районното на Пятницка. Имахме си какви ли не – участъкови, патрулни, следователи, писарушки. Това обаче не беше съвсем обикновено събрание. Защото в залата нямаше само милиционери, а по столовете седяха Различни и хора. Интересно, сред Различните имаше и такива, които седяха до своите партньори-хора, може би от някакъв странен вид солидарност. Аз очаквах да видя зала грубо разделена на две половини – човешка и Различна. А грешах. Впрочем, в групата имаше само четири жени – две следователки и две вълшебници, които абсолютно целенасочено не работеха заедно.
Според началството (при това не само човешкото), един чисто дамски екип би бил потенциално опасен – в крайна сметка, колкото и да си силна, всеки мъж може да ти отвърти един шамар и да те обезвреди, освен това двете дами биха могли здравата да се спречкат и тогава цялата работа щеше да почне да куца. Така че, от съображения за сигурност и в интерес на споренето на общата работа, екипите се състояха или само от мъже (милиционер и Различен) или от мъж и жена (Различна и милиционер или милиционерка и Различен).
Така хем се разчиташе на ефекта на пола (т.е. беше по-малко вероятно да има грандиозен разрив между колегите), хем мъжът (бил той милиционер или Различен) да защитава жената до себе си на терен. Когато се сформираха екипите, Глухарьов даде тази идея с думите „ако оставим две фусти заедно, ще си имаме големи проблеми“. Аз се бях опънала в името на равноправието между половете, но той беше разбил аргументите ми на пух и прах с фразата „Два коча могат да се натряскат заедно, да се изпотрепят и после пак да са екип. Две кучки ако дойдат с един и същ парцал са в траен конфликт доживот.“ Така че реших да послушам нюха му на ченге. До момента се беше оказал прав.
Сега тази разнородна тълпа бъбреше и си разменяше шегички. Различните дори бяха пуснали някакви фалшиви мишени и дразнеха милиционерите, че не могат да ги уделят с химикалки. Респективно, имаше постоянен химикалков обстрел. Мъжете се занасяха с жените или си бъбреха някакви щуротии по мъжки. Обменяха се новини за модели оръжия и коли и прочее други щуротии. Общо-взето, нормална атмосфера на събрание в отдела. С тази разлика, че този отдел отговаряше за дребните простъпки на Различните за цяла Москва. Районите бяха десет, екипите също. Работата не беше безумно много, но определено не стояхме със скръстени ръце. Обаче нямаше как – все пак Различните бяха далеч по-малко от хората, така че все някак се справяхме.
Когато влязохме, първо Различните (които веднага разпознаха аурата ми), а после и хората (които по-скоро се стреснаха от Глухарьов и звездичките по пагоните му) се укротиха и насядаха по местата си. Не съм свикнала да се държат така с мен. Нямам нито кой знае колко висок ранг в МВД, че да ме слушат, нито пък в Патрулите ми обръщат особено внимание. Повече съм свикнала Хесер да ме овиква в кабинета си. Това ми е нормалното състояние. Виж, аз да съм на негово място и да аз трябва да овиквам подчинени, не ме биваше. И сега силно се притеснявах от събранието. Какво да се прави, служба. Поне с това се успокояваше Глухарьов. На мен нещо това не ми действаше обаче.
- Добро утро на всички! – поздравих аз в жалък опит да звуча бодро. – Извинете за закъснението, но не предполагах, че всички ще подраните толкова много...
Залата не отговори. Всички ме гледаха доста втренчено. Не съм свикнала с такива неща. Глухарьов усети, че нещо не е наред и реши да помогне. Сръга ме в ребрата и добави:
- Всъщност, нашата Наташа закъсня заради ей тези – рече той шеговито и посочи ботушите ми. – Що не я носих през леда в двора.
Различните се спогледаха. По принцип, те не биха позволили на никого да се държи така с тях, още по-малко да ги подиграва. Доколкото знаех, отношенията в някои екипи все още не бяха съвсем задушевни. Никой Различен не обича да става за смях. Аз обаче се бях научила, че хуморът е ключ към съвместната спорна работа, така че прихнах заедно с партньора си. Последва нестроен смях от залата, все едно се чудеха накъде ще избие това.
- Добре де – запънах се аз и огледах дамите за подкрепа, - вярно че едвам минах през леда. Обаче ботушките са хубави. Откъде да знам, че ще е толкова зле в двора???
Смехът вече беше искрен – на мъжете (хора и Различни), защото не разбираха женската логика, а на жените – именно защото я разбираха. Така поразчупихме леда, а аз кимнах с благодарност на Глухарьов. Той едва забележимо ми направи знак с ръка, в смисъл „не си го слагай“. Сега, като кавалер, ми отстъпи думата.
- След като разбрахме защо дойдох по никое време – започнах аз, - да започнем с малко работа. Днес няма да обсъждаме конкретни дела. Просто ще си поговорим за работата и как трябва да се случва тя. Знам, че всички работите отскоро заедно и вероятно не сте се сработили много добре все още. Ние със Сергей – погледнах към него – работим заедно от година и мога да ви уверя, че първия месец и нещо се карахме всеки ден и всяка минута от съвместните си смени. Всъщност – намигнах му аз, - ние още си се дразним един друг, ама вече е по-скоро да поддържаме форма.
- Вярвайте ми – включи се моят партньор, обръщайки се към милиционерите в залата, - работата с нея никак не е лесна. Предполагам че и на другите колеги от МВД им е странно да работят с ходещ източник на... как му казваше на това, Наташа? – върна ми топката той.
Почувствах се като водеща на някое телевизионно предаване обаче ми беше ясно, че Сергей просто се опитваше да ми помогне.
- Електромагнитно поле – обясних аз, зарадвана, че ни се получава нещо като диалог. – Признавам, не съм лесна за издържане, но предполагам за нас, Различните, работата в МВД е също толкова трудна и непонятна. Като се сетя какви проблеми имах с пистолета в началото...
Последва бурен смях от залата. Повечето мъже изобщо не разбираха какъв пък толкова проблем може да имам. Глухарьов надвика смеха:
- Тя още има проблеми със служебното оръжие! Час по час я гледам, да не вземе да се простреля от глупост.
- Аха – не му останах длъжна аз, - а знаете ли кой беше първия въпрос дето ми зададе? „Как можете да умрете?“ Ей това ме попита – казах аз и го стрелнах с привидно строг поглед.
Истината беше, че и на двамата ни идеше да прихнем. Оказа се, че съвместното водене на съвещанието ни се получава криво-ляво. Ако не друго, поне публиката се забавляваше, и това беше нещо. Зачудих се дали Хесер се чувства по същия нелеп начин.
- Аха – обясни Глухарьов, - щото тогава представа си нямах какво си и реших да се застраховам.
- Което беше повод за първия ни и може би един от най-жестоките скандали в съвместната ни работа – допълних аз. – Та, мисълта ми е, че това е нормално, на този етап. Никой не очаква от вас да се харесате от самото начало. Даже бих се изненадала от нещо подобно.
Залата утихна и част от двойките Различен и милиционер си размениха кръвнишки погледи. Да, започвах да разбирам защо Хесер толкова ми три сол на главата да събера всички и да поговорим. Ако продължаваха така, тези двойки трябваше да бъдат разформировани. Все пак, мрежата на Различните-следователи съществуваше от около четири месеца. Предостатъчно време за сработване. Ние с Глухарьов имахме по-малко от две седмици преди Инферното да ни се стовари на главите и да нямаме избор.
- Въпреки всичко – продължих и се обърнах именно към несработилите се двойки, - ни се налага да работим заедно. Предполагам, повечето от вас все още не разбират защо, нали така?
Последваха нестройни потвърждения от залата.
- Някой иска ли да ни зададе въпроси? – изпревари ме Глухарьов.
Всички си размениха многозначителни погледи. Ясно, значи за тях ние с Глухарьов бяхме врагът. Това не беше никак хубаво, защото ако не ни вярваха, нямаше как да се разбираме. Недоумявах защо може да не ни харесват. В крайна сметка, ние с него бяхме живото доказателство, че е възможно човек и Различен да работят заедно по общи случаи. Обаче и хората от МВД, и Различните бяха шовинисти. Всички други са такива и такива, а аз съм най-велик. Бях се сблъсквала с това толкова пъти, че ми беше дошло до гуша.
Огледах залата. Различните изведнъж бяха развили нездрав интерес към ноктите на ръцете си, а хората си шушнеха нещо. Погледнах към Глухарьов за помощ. Не знаех какво да направя.
- Така няма да стане! – обади се той и се настани на плота на масата за конференции. – Престанете да се правите на заклани и почвайте да говорите! Не е нужно да си Различен, за да видиш, че някои от вас се дърлят като куче и котка!
Реших да последвам примера му и също седнах на плота на масата. Той се отдръпна да ми направи място и ми намигна.
- Тук сме за да говорим – казах като натъртих на „говорим“. – Хесер ми три сол на главата заради това, че повечето от вас не са се сработили като хората.
Това беше насочено към Различните. Видях как на лицата в залата цъфнаха усмивки и продължих:
- Затова и сме тук. За да се изясни какво не ви харесва и какво не ви е ясно. Затова и моят колега е тук с мен – посочих към Глухарьов, който театрално помаха с ръка като царска особа.
Присъстващите едва не паднаха от столовете от смях. Аз също едвам се сдържах. Ищахът му да се прави на клоун в сериозни моменти понякога беше ама наистина забавен. И върпеки че в началото ме дразнеше, тук определено ми беше от полза.
- Хора, давайте с въпросите, че нямаме цял ден... – започна той, но един Различен от първия ред, с вид на счетоводител или зубрач, го прекъсна:
- Защо само хора? Ние, Различните, нямаме ли право да Ви задаваме въпроси?
Глухарьов изсумтя, но все пак се застави да даде що-годе смислен отговор:
- Имате, разбира се. Просто за мен е странно да говоря с, ъъъъ...
- Ходещи източници на магия – подадох думата аз и той ми кимна с благодарност и продължи:
- Именно, така че ако ще питате, сега е моментът!
Различният с вид на зубрач, всъщност боен маг, поне това се виждаше в аурата му за мое огромно учудване, беше първият който вдигна ръка.
- Кажете! – обадих се аз.
- Кому е нужно да работим с тези... – той тръгна да търси нужната дума – тези... тези първобитни?
С Глухарьов се спогледахме. Ето защо имаше проблеми! Преди да успея да си отворя устата, от другия край на залата скочи един як чичко на видима възраст около четиресет и пет и го скастри:
- Ей, Снежанке, сега ще ти покажа кой е първобитен на тебе! – и демонстративно показа среден пръст на Различния.
Светлият обаче също имаше заклинания в запас, така че реших да изпреваря събитията.
- Млъквайте и двамата! – креснах така, че и прозорците издрънчаха.
Всички в стаята се стреснаха – и Различни, и хора. Нормално. От нас с Глухарьов аз не изглеждах като онази в двойката, която ще се разкрещи. Обаче сега се налагаше спорът да се прекрати на секундата, иначе щеше да стане лошо. И това беше моя работа, а не на моя партньор. Защото ако един Различен си изпусне нервите, става страшно. А аз не исках да е страшно. Исках да работят както трябва. Защо, в името на Светлината и Мрака, всичко трябваше да е толкова сложно...
- Сядайте на секундата! – изкомандвах аз и Различният и милиционерът ми се подчиниха.
Явно за времето, когато работех в МВД се бях научила да говоря строго и убедително. Ако не умееш това, от теб няма да стане ченге. Прав беше Сергей, че работата в Патрула и тази в милицията е горе-долу едно и също.
- Това тук не е концерт по желание! – продължих да ги навиквам аз с любимата фраза на Хесер. - Нито един от нас не е искал да работи в МВД, тук говоря за Различните – някои от седящите в залата кимнаха утвърдително при този коментар. – Предполагам че и сътрудниците на МВД не са си представяли живота по този начин – хората бяха доста по-бурни като размахаха ръце в знак на съгласие.
Дори успях да чуя две-три подсвирвания.
- Обаче нещата стоят така – продължих аз, - или се сработвате, или всички се дъним, както би казал моят колега. Не само вие, ВСИЧКИ ще се издъним! Милиционерите сред вас вероятно смятат Различните за префинени педерасти, нали?
Цялата зала се ококори, а Глухарьов направо ме сръга да млъкна. По принцип това не беше част от моя речник. Обаче днес се налагаше да съм брутално ясна, иначе ефектът щеше да е под нулата. А бях забелязала, че единственият начин да стигнеш до мозъка на ченгетата, е да говориш на техния език.
- Какви ги говориш и кой, да му го начукам, ти е турил тая фраза в устата? – просъска ми той.
Едва не прихнах. Хем на мен се кара да не псувам, хем сам псува като каруцар. Виж го ти!
- Назовавам нещата с истинските им имена, това първо – отговорих му аз също толкова тихо. – И второ, тая фраза я повтаряте в отдела ежедневно по сто пъти. Трудно мога да я пропусна. Така че искай списъка на личния състав и ги почвай!
Глухарьов се изхили и ме стрелна с поглед в стил „зле ти влияем“. Обърнах се към залата и повторих:
- Е, така ли е? Бъдете честни!
- Така е! – каза един мъж от задния ред.
- Всичките са много префърцунени! – обади се една милиционерка някъде отпред.
- Само знаят кусури да намират! – додаде някакъв човек от средата.
Само за секунди, в залата настъпи пълна какофония. Различните и хората си крещяха, а ако погледнах в Сумрака, бях сигурна че пространството искри от магия.
- Всички да млъкнат! – извиках аз, но естествено никой не ме чу.
Тъкмо си отворих устата за втори опит, когато Глухарьов сложи ръка на рамото ми.
- Остави на мен, знам как да ги укротя – в гласа му долових оная нотка, която подсказваше да не се бъркам. - Тая така няма да стане!
Свих рамене. Така и така се бях издънила, поне да се опитаме да оправим нещата. Ако той смяташе, че може да се справи, нека да опита. Моят партньор стана от плота на масата и кресна:
- Млъквайте веднага! – крясъкът беше придружен от силен удар по плота, от който дори аз подскочих. А уж бях свикнала с изблиците му. Но не би.
Залата го погледна учудено, но все пак млъкна, криво ляво.
- Каза ви се, че тук никой не е дошъл по желание – продължи Глухарьов, - ама на вас четири месеца не ви увират главите. И хич не ме интересува дали сте хора или сте Различни!
Насядалите по столовете се спогледаха. Продължавахме да бъдем врагът в тая игра. Поне бяха млъкнали.
- Тук залогът е живот, как да ви го набия в празните глави? – продължи Глухарьов, явно забелязал ефекта от думите си. – Не е просто дали се харесвате, или не. Ако вие не работите като хората, някой може да умре. Ако вас ви домързи да напишете поредния чаршаф, някой може да умре. Ако не спрете да се дърляте с колегата си по бюро, някой със сигурност ще умре! Тъпи ли сте, или на тъпи се правите, а?
Тонът му се повишаваше с всяка следваща фраза.
- Не ми дреме дали ви иде да се изтрепете или да се изчукате един друг – продължи Глухарьов, а на мен ми идеше да потъна в земята от срам от речника му. Обаче пък човекът беше прав. – Идеята е да РАБОТИТЕ заедно, ясен ли съм?! – той отново трасна по масата.
В залата беше вече гробна тишина. Моят партньор удари отново по масата и поне половината от присъстващите подскочиха.
- Не чух отговори! – кресна той и последва нестроен хор от гласове.
Глухарьов се обърна към мен и ми намигна. Това беше неговият начин да ми покаже, че онова дето е направил е само постановка за пред тях. И друг път го бях виждала да прави така пред арестантите, но това не означаваше че ме е страх по-малко. Той имаше странната способност да сменя израженията за части от секундата.
- А сега – продължи моят колега с малко по-нормален глас, - е време да задавате въпроси. И не ни губете времето с мънкане! Имаме работа да вършим, не сме на селска сватба.
Той се настани на един от столовете зад масата, като ми даде думата. Известно време залата мълчеше. После все пак се появи една плаха ръка.
- Как успяхте да се разберете? – попита един от Различните в дъното на залата. – Та те нищо не разбират...
Преди да продължи обаче, в залата се надигна ропот. Сътрудниците на МВД започнаха да мърморят един през друг:
- Вие нищо не разбирате от нашата работа! – караше се един.
- Пълни идиоти сте и за нищо не ставате! – горещеше се втори.
И още, и още. Така нямаше да стане, Глухарьов беше прав.
Станах от плота на масата.
- Стига толкова! – викнах накрая. – Няма да слушам подобни глупости. Да, Различните наистина не разбират от работата в МВД, но нали затова сте екип?
Насядалите се спогледаха. Май точно този аргумент не бяха очаквали.
- Вие разбирате от работата на органите – продължих да ги убеждавам аз, - а вашите колеги-Различни пък се оправят с нещата, които засягат дейността на Патрулите. Знам, че ви е трудно, на мен също ми беше много трудно в началото. Обаче това е нормално. Вие идвате от два напълно различни свята, разбирате ли?
Дочуха се разбиращи промърморвания от залата.
- Идеята на вашата съвместна работа не е да си показвате взаимно колко е некадърен другият. Заедно сте с цел.
От най-задния ред се появи ръка. Кимнах и един мъж горе-долу на годините на Глухарьов се изправи.
- Дойдохме тук, вие много хубаво говорите и двамата, ама не е същото – обясни той и отправи злобен поглед към един Различен, седнал по диагонал от него до пътеката. – Защото всеки ден този – тук мъжът посочи Различния обвинително, - всеки ден ми спъва работата. Пречи ми постоянно и за всичко. Писна ми вече! Освен тормоз, аз друга цел не виждам в тая игра.
Останалите го подкрепиха с възгласи. При това единодушно. Странно, къде бяха отишли задушевните разговори отпреди да се появим? Защо сега се държаха така с нас? Погледнах към своя колега за помощ, но той сви рамене. Откъде у тези хора и Различни такава злоба едни към други? Не разбирах.
Айде, че ние с Глухарьов се дърляхме, това беше разбираемо. Но да не можеш четири месеца да свикнеш със задачата вече беше прекалено. С Глухарьов се спогледахме.
- Я да млъквате всичките! – кресна Глухарьов и стана.
Погледнах го стреснато. Можеше да е много страшен, когато се разкрещи. Много, много страшен. И дори след толкова време съвместна работа, пак ме плашеше. Той сви рамене и се наведе към мен.
- На тези ако не им крещиш, нищо не става, Наташенка – каза ми моят партньор тихо. – Остави на мен!
Залата междувременно беше поутихнала, но все още се чуваше ропот някакъв.
- Копелета недоклатени, какъв ви е проблемът? – кресна Глухарьов и отново удари по масата. – А?
В залата вече настъпи гробна тишина. Моят партньор огледа кръвниши събраните в залата.
- Колко пъти ви се каза, че това е ЗАПОВЕД?! – викна той. – Не ми дреме какво мислите един за друг и дали се чешете взаимно по топките! Щом като ви е наредено, ще работите заедно!
Един Различен, не се познавахме лично, но го бях виждала из Нощния, стана и викна в отговор:
- А как смеете да се държите така с нас?! Ние не сме част от вашата пасмина продажни...
Различният не успя да довърши, защото един близкостоящ милиционер се изправи срещу него и вдигна юмрук:
- Аз сега ще ти кажа кой е продажен, светло-пресветло копеле такова!
В залата отново започнаха да си викат, а приятелите на милиционера се опитваха да го отдръпнат от Различния. Той стоеше със скръстени ръце, но ми беше ясно, че е на път да пусне някое заклинание в действие. Дори не исках да знам какво точно. Станах и креснах:
- Сядайте и млъквайте! – за по-голям ефект, ударих по плота на многострадалната маса. През ръката ми премина ток, но реших да игнорирам болката за момента. – Писна ми от глупостите ви!
Групата се умълча. Обаче се виждаше, че още не съм им взела страха. Понякога адски ме беше яд, че не всявам респект у хората. Дори Ира Зимина като влезеше и всички заставаха „мирно“. А аз какво? Някаква си хлапачка там.
- Гък да не съм чула! – продължих аз, все още викайки. – Изобщо не ми пука кой на кого какво е казал! И няма да ви позволя да се държите така, ясно ли е? – ударих по масата и звукът отекна в залата. – Хайде – продължих малко по-тихо, защото вече муха да бръмнеше, щеше да се чуе, - че успяхте да накарате майор Глухарьов да се разкрещи, разбирам. Той е избухлив по природа. Обаче че успяхте и на мен да ми вдигнете кръвното, това вече не е наред.
Един друг Различен се обади:
- Нямате право да ни крещите така!
- Такааа ли? – попитах аз театрално и скръстих ръце на гърдите си. – И откъде-накъде? Аз съм ви началник, ако не сте разбрали! И съм старша по ранг в тази стая. Който не ми вярва, да ме сканира през Сумрака.
Последваха три-четири опита за сканиране. Различните си насядаха по местата със сконфузен вид. Да, никак не е хубаво да дразниш началството. Особено когато това началство има достатъчно Сила да избърше пода с теб. А още по-лошо е, когато същото това началство вече е достатъчно вбесено, за да се опита НАИСТИНА да избърше пода с тебе.
- Ако още веднъж видя или чуя някой от вас да използва Сила срещу партньора си, ще ви пратя на Трибунал! – продължих аз с ледения тон на Глухарьов.
Не бях сигурна дали щеше да повлияе и на Различни, но си струваше да се опита.
- Ще ме пратиш на трибунал през хуя ми! – обади се един мъж на средна възраст от най-задния ред. – Ебал съм ги вашите глупости!
Беше влудяващо как навиците от училище остават с човека за цял живот. Сега, по стар ученически навик, най-нахалните бяха седнали най-отзад. Преди да си отворя устата, Глухарьов ме изпревари:
- Аз тоя хуй ще ти го откъсна и ще ти го навра отзад! – просъска той. – Ясен ли съм?
Не последва отговор, затова моят партньор кресна:
- Ясен ли съм, педерас недоебан? – Глухарьов удари по масата. – Това важи за всички вас! Ако чуя, че сте се държали грубо, че сте се отяждали, че сте подливали вода или дори, че сте си помислили да направите мръсно на някой от Различните тук, ще ви намеря и ще ви пречукам! – още един удар по масата. – Кой е тук с най-висок чин?
Един мъж от първия ред и една жена от най-последния вдигнаха плахо ръце. И двамата имаха еднакъв брой звездички на пагоните. Четири – значи и двамата бяха капитани. Май. Така и не научих чиновете. Глухарьов потри доволно ръце.
- Оттук нататък, вие двамата отговаряте пряко за действията на останалата шайка идиоти! – каза той строго. Жената отвори уста да възрази, но моят партньор вдигна ръка: - Дори не ща да слушам! Ако някой от вас се издъни, и той, и провинилия се ще ги съди военен съд! Обещавам ви го! А нямам навика да обещавам неща, които не мога да изпълня.
Тук дори не блъфираше. Глухарьов имаше връзки навсякъде, така че уреждането на военен съд не изглеждаше като кой знае какъв фокус. Реших да се включа със заплаха и към Различните:
- Всеки един Различен в тази стая, без значение от ранга, става пряко подчинен на мен. И ако някой се издъни, ще го пратя на Трибунал. Аз също нямам навика да обещавам нещо, ако не мога да го изпълня. А сега си сядайте!
Нашата шарена групичка се настани по столовете. Приличаха на група хулигани, които някой току-що е набил. На мен наистина ми идеше да ги набия, до един. Все едно мен и Глухарьов някой ни беше попитал, когато започнахме да работим заедно. И този нагъл език... Думи не ми стигаха. Добре че беше Сергей да се оправя с това. Сега с него се спогледахме и седнахме зад масата. Тук май с демокрация нямаше да стане.
- Какъв ви е проблемът на вас, ченгетата? – попита моят партньор ледено. – Какво толкова имате да делите, а?
Мълчание. Накрая се надигна един от първите редове, на глед приличаше на човек, който изобщо не е за тази работа. Дребен, хилав, с очила. Що за милиционер беше това? Вярно, че нямаше много желаещи да работят в МВД, но чак пък толкова от кол и въже да събират? Дори на мен ми беше ясно, че за да работиш тук се изисква определена физическа сила. Все ще се наложи да станеш от бюрото и да помогнеш в акция.
- Те се бъркат... – обади се човекът с плах глас.
- Те се бъркат, другарю майор! – поправи го Глухарьов строго. – Спазвайте субординацията, капитане!
- Те се бъркат, другарю майор! – послушно повтори човекът.
- И в какво точно се бъркат? – попита строго моят партньор. – Доложете!
- Във всичко, другарю майор! – обади се една жена, също от задните редове. – Включително и как да си водим човешките дела. Това не може да се понася! – тя стана на крака и продължи: - Съжалявам, другарю майор, опитах се да се сработя с него – жената посочи един Различен на другия край на залата, - но той просто отказва да признае, че съм човешко същество. Отнася се с мен пренебрежително. Защото съм жена И защото съм човек и не мога да правя магии. Омръзна ми!
- Така значи, а? Шовинизъм проявяваме? – просъсках аз. – Станете и се представете! – посочих аз Различния.
Той вдигна вежди пренебрежително, но не посмя да не изпълни нареждането.
- Анатолий Жижикин, боен маг Второ равнище.
Дори аз чувах някаква пренебрежителна нотка в гласа му и това ме вбеси. Едно е да се правиш на интересен пред колегите в Патрула, но съвсем друго е да наглееш и пред висшестоящ.
- И какво право имате, Анатолий Жижикин, боен маг Второ равнище, да се държите по този начин? – попитах аз строго.
- Не съм длъжен да се държа...
- Длъжен си и още как! – прекъсна го Глухарьов.
- Не разговарям с вас, майоре! – върна му го Различният. – И това, че работите с ....
Щракнах с пръсти. Дотук бяхме с опитите да ги помирим. Трябваше да има наказания. Това поведение ми показа, че нещата са много по-зле, отколкото си мислех. А да се държи по този начин с Глухарьов не бях позволила дори на Инквицията, така че тук щеше да стане забавно за въпросния Различен. Ако не си получеше заслуженото, всичко щеше да излезе от контрол. Поне това бях научила от Сергей по време на разпити – не им ли вземеш страха, просто не се и надявай да постигнеш нещо.
- Понеже явно сте уверен в собственото си превъзходство, смятам бързо да Ви излекувам – казах аз твърдо, но тихо. – Затова през следващите две седмици ще поживеете като човек!
Различният ме погледна учудено, а после присви очи. Търсеше да влезе в Сумрака, вероятно. Размаха ръце. Нищо не се получи.
- Как си позволявате? Нямате право да...
- Имам пълното право за неподчинение да Ви командировам в Прага за неопределено време! – повиших тон аз. – И още една дума и ще Ви лиша и от някое сетиво за същото време! А сега си сядайте на мястото!
Станах и се обърнах към събралите се в залата:
- Няма да толерирам подобно отношение! Всеки Различен някога се е родил човек. Нямате право да се държите така със своите колеги от МВД. Както видяхте, Силата на Различен може да изчезне много бързо. Вие сте Светли, в името на Светлината и Мрака! Има и Универсални, да. Наистина ли твърдите, че е толкова трудно да оставите сътрудниците на милицията да си вършат работата, докато вие се занимавате с делата на Различните?! Хайде стига! При това, повечето от вас работят в изцяло мъжки екипи! Какво, не можете да пийнете по едно след смяна, или гордостта ви пречи да обърнете по една водка?
Залата мълчеше.
- Ние също не се харесахме от първия ден – обясних аз, в опит да нацеля настроението на групата.
- Обаче на нас нямаше кой да ни ходи по задника и да ни оправя бъкиите! – допълни Сергей и също стана. – Да, Ефимов, за теб говоря! Така беше оплескал материалите по делото, че се наложи да ги пренаписвам! А теб Каменская? Теб изобщо кой те е учил как се описват веществени доказателства?! Да го намеря и да му завра дипломата отзад.
Моят колега се подпря на масата и продължи:
- Истината е следната – вие се лигавите. С малки изключения. Мислите си, че като мрънкате и като се тръшкате, ще дадат задачата на друг. Ама да ви светна, няма да стане. Защото тази задача няма кой друг да я свърши, разбирате ли? Няма!
Реших да изимитирам позата на колегата си и да се включа в конското:
- Не всички нарушители на Договора могат да бъдат засечени от Патрулите. Затова сте вие. Всъщност, ние. Всички заедно. Не е въпросът в това на кой му е по-голям или дали мога да махна с ръка и вратата сама да се затвори. А в престъпленията.
Сергей кимна и пое топката:
- Миналата година имаше един изрод – изнасилвач. Петнайсет момичета почти беше опропастил, четири затрил. Знаете ли защо го хванахме, изродът му с изрод? Защото с Наташа работихме в екип. Ако бях разследвал сам, щях да го изтърва, защото успяхме да го разпознаем само с методите на Различните.
- А ако аз бях сама тогава, сигурно в момента нямаше да си говорим – допълних.
- Това не е концерт по желание – повторих аз. – Тук сме защото имаме обша цел. Да защитаваме. -почуках по емблемата на МВД на ръкава на униформата си. - Сергей често казва, че Патрулите са милицията на Различните. Сега искам да се замислите, дали наистина работата ни е толкова различна? Престъпникът си е престъпник, без значение дали е откраднал нещо от лафката на ъгъла, или е нарушил някое допълнение на Великия Договор. Абсолютно същото е.
Залата мълчеше, но започнаха да се споглеждат едни други. Само няколко двойки показваха, че вече са се сработили. Останалите се гледаха с подозрение. Пак беше нешо.
- Всички милиционери могат да ми докладват за лошо отношение от страна на своя партньор-Различен. А на всички Различни се забранява да въздействат на партньорите си. Ако получа доклад за нарушение, ще последва същото наказание като на Анатолий, ясна ли съм?
Погледнах към Глухарьов и той ми кимна.
- А сега се връщайте на работа! – завърших аз и махнах с ръка към вратата.
Хората и Различните побързаха да си тръгнат преди да сме си променили решението. Изчаках и последния да затвори вратата преди да изпуфтя.
- Не предполагах, че ще е толкова трудно...
- Не се впрягай! – потупа ме по рамото моят колега. – Не е лесно да си началник.
- За пръв път започвам да съжалявам Хесер, представяш ли си?
Глухарьов се изхили. Разбирах го – и аз не вярвах, че някога ше кажа подобно нещо, ама ето че и този ден дойде.
- Видя ли сега какво им е на шефовете като трябва да ни овикват? – философски заключи той. – Ще се справим, спокойно! Аз на тия от МВД как ще им нацепя гьона, само да чуя, че са се осрали...
- А аз на Различните ще им разкатая фамилията – отговорих със същия тон и го сръгах в ребрата.
- Така те искам! – ухили се той. – Ама давай да се изнасяме, че днес е дълъг ден.
Кимнах и му подадох ключовете от залата.
- Ти заключи, на мен ключалката ми се опъва!
Глухарьов сви рамене.
- То да беше само тая ключалка...
- Я се разкарай, Серьожа! – скарстрих го аз. – Аз ли съм виновна, че всичките ви тъпи ключалки са като изровени от кофата за боклук и сглобени от триста разнородни части?
- Нямаме кинтите на Патрула, тук е така! – засегна се на чест Глухарьов.
Ключалката обаче се опъна и на него, така че скоро започна да пуска пиперливи псувни по адрес на цялата рода от женски пол на ключалката, оня дето я е сложил и най-вече на оня, дето я е сглобил.
- Такаа значи! – скръстих ръце на гърдите си аз. – После аз съм била виновната! А това, че сте упорити тъпи ченгета никой не го отчита! На, да видиш, че ключалката просто е смотана!
Глухарьов не отговори, просто натисна нещо там по ключалката и тя щракна. После прибра ключовете в джоба си и се осведоми:
- А какво каза на останалите Различни? Без насилие и лошо отношение спрямо служители на МВД!
- Ти не влизаш в тая сметка! – върнах му го аз. – Така че давай и без много приказки!
- Ааа, какво имаме тук? Двоен аршин май? – ухили се той.
- Нищо подобно. Просто имаме различно тълкуване на правилата.
Глухарьов ми отдаде подигравателно чест и тръгна пред мен.
