На Сергей му трябваха повече от петнайсет минути, за да се върне при нас. Изглеждаше мрачен и крайно недоволен от ситуацията, но някак примирен. Както вероятно изглеждат животните в кланицата. Знаят какво ще им се случи, не им харесва, но не виждат и изход от ситуацията.
- Къде са ти тъпите въпроси? – изръмжа той, докато се настаняваше на мястото си до мен. – Айде задавай ги и ми се махай от главата!
Нашата авторка послушно включи диктофона и прелисти тефтера си.
- Следващите въпроси са по-скоро за Наташа – обясни тя. – Не за теб.
Глухарьов ме сръга и си наля поредната чаша водка.
- Ти си на пангара, оправяй се! – злорадо каза той, но като видя, че се намусих ми наля и на мен една чаша, за помирение.
- Това тук не е разпит, Сергей! – възрази нашата авторка. – Вие абсолютно доброволно се съгласихте да ви взема интервю. И двамата – тя ни погледна строго.
- Доброволно, друг път – изсумтя моят колега. – Питай го ей това – той ме посочи – колко време ми пили на главата. Пред нея Инквизиторите пасти да ядат.
Нашата авторка вдигна вежди, а аз се изхилих.
- Я се разкарай, Серьожа! – сръгах го аз. – Много пък разбираш от Инквизитори!
- За следващите въпроси, ще разчитаме на твоите познания, Наташа – продължи авторката ни, - защото читателите искат да разберат повече за света на Различните.
Намръщих се. Как да обясниш нещо на някого, ако той никога не го е виждал? За Различните по принцип не беше прието да се говори с хора, а за Сумрака и така нататък се говореше само с ония, които сами баха влизали там. Как сега щях да отговарям?
- Първият въпрос към теб, Наташа, е как функционират Дневният и Нощният патрул?
Зяпнах. Да ме беше питала да изредя всички допълнения към Великия Договор, пак имах по-голям шанс да го обясня. Глухарьов до мен просто прихна да се смее. Гадняр.
- Защо се хилиш? – изръмжах аз.
- Защото... - той се задави от смях – аз не се бях сетил да те питам, затова. Такъв съм кретен!
- Вярно е, кретен си – срязах го в отговор. – Обаче за това ще си говорим после. Като няма свидетели – кимнах аз към машинката на масата и към нейната собственичка.
Моят колега ме погледна преценяващо и после започна да се кикоти в шепата си. Явно не ме смяташе за кой знае какъв противник. Грешен ход, драги...
- Това е много, много общ и сложен въпрос и за да отговоря, ще трябва да обясня как функционира светът на Различните – започнах аз накрая.
- Читателите точно това искат да знаят – включи се авторката. – Защото постоянно споменаваш, че светът на Различните не прилича съвсем на този на хората, но не казваш нито как точно, нито даваш подробности. Искат да разберат.
- Не е прието да се обяснява за Сумрака на онези, които не са били там – обясних аз. – Затова и не знам откъде да започна.
- Започни от началото – предложи Глухарьов. – Това винаги помага.
Реших да спечеля време, като надигна водката. Какво ти тук начало? Та то беше някъде в каменната ера, когато са гонили мамути с копия. Не, така нямаше да стане.
- Патрулите са се появили горе-долу по същото време, когато се е появил и Великият Договор – започнах аз разказа си.
Яд ме беше, че бях пропуснала началните часове в Патрула, та не можех да разказвам добре тая история. Пък и не я разбирах много. Сега щеше да ми се наложи поне да се опитам да скалъпя някакво подобие на смислена история.
- Някога, много отдавна, преди повече от 1000 години, Различните се месели в делата на хората – продължих да разказвам аз. – Стигнало се дотам, че започнали дори да се бият в човешките войни наравно с обикновените войници. Естествено, че пълководецът на чиято страна се биел Различен побеждавал лесно. Станало обаче така, че самите Различни започнали да се избиват едни други за човешки каузи. И затова, след като много Различни загинали в онези мрачни дни, оцелелите се събрали и сключили Великия Договор, който определя правата и задълженията на всяка страна – на Светлите и Тъмните. Така били създадени Патрулите. Нощният Патрул контролира Тъмните да не нарушават Договора и пази Светлите. Дневният Патрул контролира Светлите да спазват Договора и защитава своите Тъмни събратя.
Глухарьов вдигна ръка като в училище. Напуши ме смях.
- Кажи, Серьожа!
- Винаги съм се чудил защо са им такива имената – каза той и се почеса по тила. – Защо тоя дето надзирава Тъмните твари се нарича Нощен Патрул? Нали там са Светлите? Не разбирам.
- Добър въпрос – съгласих се аз. – Знам че е объркано, но имената на Патрулите идват от времето, през което трябва да пазят равновесието. Тъмните са активни нощем, следователно патрулът на Светлите, който ги надзирава се нарича Нощен, по времето когато трябва да е активен. Смените там започват от осем вечерта и продължават до изгрев, или до осем сутринта, за по-удобно. Не че няма и дневна смяна, тогава се извършват административните дейности. Просто името е останало от времето, когато Патрулите са били нещо като градска стража. Само че на Различните. Едните застъпват по изгрев, другите по залез. При Тъмните, смените започват от осем сутринта и продължават до осем вечерта. Такива работи.
- Я дай аз да го обясня, че от това твоето нищо не се разбира! – намеси се Сергей.
- Да, а ти щото много добре обясняваш! – озъбих му се в отговор. – Дето десет минути не можа да кажеш на Ира какви си ги забъркал с подотчетните патрони!
Глухарьов прихна да се смее, но после някак се овладя и ме изгледа мрачно. Преди седмица беше изсипал цяла кутия патрони. Разлетяха се из коридорите, иди ги събирай. Естествено, успяха с дружни усилия да съберат към половината, а за липсата трябваше да се доложи на началника. Не бях виждала Сергей да пелтечи така.
- Това е друга работа – смутолеви той. – А сега за твоите Патрули... – той се почеса по тила. – Значи, как да ви го обясня по-ясно... Те са като две районни на милицията. Да речем, че в града вместо да има десет районни, има само две. На двата края на града. През половината ден те патрулират из целия град, а в другата половина на деня дежурят по ред. 12 часа едното, 12 часа другото.
Скръстих ръце на гърдите си. Извъдил се голям оратор, значи...
- А това с Тъмните и Светлите как ще го обясниш, че ми стана интересно? – попитах аз ехидно.
Сергей ми не намръщи. Да го видя сега какво ще обяснява...
- Значи... – започна той колебливо, все едно си търсеше думите с кучето. - Светлите са нещо като кокошкарчета дето сме ги гепили за дребно хулиганство. Те не са лоши, дори не искат да правят нещо лошо, просто са сгазили лука. Тъмните приличат по-скоро на рецидивисти. Тяхната цел е да правят само и единствено зло.
- Аааа, Серьожа – размахах ръце аз, - това тотално го обърка! Не е така – и Светлите, и Тъмните могат да творят и добро, и зло. Зависи от ситуацията. Само че Тъмните са по-подвластни на Мрака, т.е. да правят зло, а Светлите – на Светлината, съответно на тях им е по-лесно да правят добро. Но и едните, и другите са нарушители по Договора. Не е като едните да са само добри, а другите – само лоши. Много по-сложно е.
Авторката вдигна ръка и ми направи знак да млъкна. Погледнах я изненадано, а Сергей просто поклати глава и ни наля по още една чаша. Това щеше да е трудно. Лошото е, че започваше да ми лази качествено по нервите.
- Чакай Наташа! Така става още по-объркано и читателите съвсем нищо няма да разберат. Първо обясни как функционират Патрулите! Дотук разбрахме, че Нощният следи Тъмните и дежури нощем, а Дневният следи Светлите и е на смяна денем. Но каква е структурата вътре?
- Нека аз да обясня, ще стане по-бързо! – обади се Глухарьов преди да съм успяла да си отворя устата. – Представете си едно нормално районно управление. Само че пълно с Различни. Има дежурен – обикновено Различен с низш ранг...
Беше мой ред да прихна.
- Ти кога ги научи тия работи, бе, Серьожа? – попитах и го сръгах в ребрата.
- Трай сега! – сряза ме той и бутна ръката ми настрана. – Аз съм ченге, работата ми е да си отварям очите на четири. Та, имаме дежурен. След това имаме патрулни – те са си като нашите момчета в отдела дето ги пускаме с патрулката да обикалят района. Те следят да няма нарушители. После има оперативни. Тях ги викат, когато стане напечено и тяхната работа е най-гадна, защото трябва да ловят нарушителите.
- И най-опасна – кимнах аз.
Беше удивително колко добре обяснява. Да му се ненадяваш как беше успял да схване структурата на Патрула. Не ми беше приятно да го призная дори пред себе си, но май наистина обясняваше по-ясно от мен. А аз за да разбера кое как стои в Патрула, трябваше да поработя там година...
- Има и следователи – това са техните Висши – продължи Сергей. - Те могат да работят с оперативните, но най-често си се занимават с някакви техни си дела, които само те си разбират.
Моят колега се почеса по тила и ме погледна подканящо. Дотук се беше сблъсквал само с тези звена на Патрула, при това само на Нощния. В Дневния ми беше абсолютно забранено да го водя така или иначе. Поне докато Завулон не си променеше решението.
- Освен това има отдел, който отговаря за обучението на младите Различни, тези дето сега са ги инициирали, и аналитици, които са нещо като нашата криминална лаборатория.
- Тия не ги знам – замислено каза моят колега.
- Не си ги виждал, затова. Всеки патрул има свое ръководство – това е същото като в МВД. Има началник на Патрула – в нашия случай Светлите ги ръководи Хесер, а Тъмните – Завулон. И има началници по оперативната, учебната част и така нататък.
- Нещо като началниците на следствения и оперативния отдел при нас – додаде Глухарьов.
- Точно така – кимнах доволно.
Май криво-ляво и с общи усилия успяхме да обясним кое как стои.
- Добре, май сега е малко по-ясно – замислено каза нашата авторка и надраска нещо в тефтера си. – Но все пак, да обобщя, работата на Патрулите е подобна на тази на МВД, нали така?
- Именно – отговорихме с Глухарьов в един глас и се спогледахме.
Авторката прелисти нещо из тефтера си и продължи:
- А какви са тези Изначални Сили, за които говориш постоянно?
Почесах се по тила. Странно беше колко лесно възприех жеста на Глухарьов, когато се чудя какво да отговоря. Май не ми влияеше добре да се въртя около него всеки ден...
- Ами, това са двете сили, които ръководят Различните – започнах аз. – Хората ги знаят като „доброто“ и „злото“. В Сумрака, там където могат да ходят Различните, има само Светлина и Мрак. В зависимост от това дали си Светъл или Тъмен, можеш да призовеш една от Силите на помощ. Те се появяват като топчета в ръцете ни, когато се кълнем. Хората се кълнат в свещените си книги, а ние – в изначалните Сили. Те не са богове, защото Различните не вярват в религията, поне повечето. Обаче са онова, към което се обръщаме за помощ, когато стане напечено.
- И все пак – настоя авторката ни, - какво представляват те?
- Никой не знае – свих рамене аз. – Знае се само, че са съществували откакто ги има и Различните. Сумракът ни дава живот, но Светлината и Мракът го предопределят. Ако у теб има повече Мрак – ставаш Тъмен, ако пък обичаш Светлината – те чака живот на Светъл Различен. У хората също има от тези сили. Просто на тях им е по-лесно да живеят и с двете едновременно. При Различните нещата не са толкова прости. Трябва да избереш страна. Или - или. Поне на повечето им се налага да избират.
Изведнъж всички в стаята бяхме станали сериозни. Глухарьов престана да ме майтапи, дори спря да си налива чаша след чаша водка. Чак се чудех как досега не се е отрязал тотално. Аз пък бях станала мрачна. Не обичам да говоря за тези неща, защото именно уклона ми и към двете изначални Сили ме отличава от останалите Различни.
- Наричаме ги „изначални“, защото някога се е вярвало, че те ти дават силата на Различен – продължих аз след малко. - Сега знаем, че не е съвсем така, но дори и в момента за един Различен е най-лесно и просто да призове силата, на която служи. Ако е искрен, Светлината или Мракът му идват на помощ. Но да си кажа честно, аз самата не разбирам много тая част. Това е като електричеството. Знаеш, че работи и не си задаваш въпроса как точно става това. Поне за мен е така. има си специални хора в Инквизицията, които се занимават с това. Нещо като наука е. Аз обаче никога не съм задълбавала, съжалявам – разперих ръце накрая.
Авторката ни си записа нещо. Вече започвах да се дразня. Със Сергей си разменихме многозначителни погледи. Реших да го оставя да бъде лошото ченге. И без това беше по-страшният от двамата и по някаква причина нашата авторка почти винаги слушаше, когато й скръцне със зъби.
- Ще обясниш ли най-накрая какво толкова драскотиш там? – попита моят колега и посочи тефтера.
Тя моментално го затвори.
- Ами...ъ... водя си бежки.
- От какъв зор? – вдигна вежди Сергей. – Нали тая машинария записва всяка наша дума? – додаде той и кимна към невинното диктофонче на масата.
- За всеки случай – усмихна се тя криво. – Може да се развали и тогава ще трябва да ви карам да повторите всичко.
- Ще имаш да вземаш! – прихна той.
- Има ли други въпроси? – поинтересувах се аз.
Първоначално много ми харесваше идеята да дадем интервю и че някой се интересува от нас, но когато заговорихме за Различните, нещо започна да не ми е по сърце. Едно беше да обяснявам на Сергей, с когото работехме заедно и имахме общи проблеми, а съвсем друго да споделям съкровени тайни от света на Различните с напълно непознати. Харесваше ми, че някой се интересува от нас, но всяко нещо си има граници. Това си беше направо навлизане в личното пространство. Още един поглед, който си разменихме с Глухарьов беше достатъчен, за да станем едновременно от масата.
- Стига толкова за днес – каза той твърдо и махна по посока на вратата. – И на мен, и на Наташа ни писна от тоя разпит. Нали? – наклони глава към мен Сергей.
Кимнах. Дори и да имаше още въпроси, не исках да отговарям днес.
- Извинявай, че така става – казах аз, - но наистина се уморих вече. Другите въпроси ще ги видим друг ден.
Нашата авторка ни огледа критично, после без дума да каже си събра нещата и напусна апартамента на моя колега. Вероятно ни се беше разсърдила, но нямаше какво да направя. Глухарьов не беше искал да дава интервюта и сега започвах да разбирам защо. Невинаги ти е ясно на какви странни въпроси ще ти се наложи да отговаряш. И дали ще искаш изобщо да отговаряш.
Сергей побърза да заключи външната врата и се облегна на нея.
- Нямаш представа колко ми писна от тоя разпит – изпуфтя той.
- Не вярвам, че го казвам, Серьожа, но на мен също – въздъхнах аз. – Имаш ли мезе някакво, че ако продължа да пия така, ще трябва да спя на дивана ти?
Той мигом се оживи. Отвори хладилника и оттам заизважда салам, сельодка и някаква захлупена тенджера.
- Радвам се, че попита – доволно ми отговори накрая.
- Това какво е? – заекнах аз, наблюдавайки го как превръща извадените продукти в блюдо с мезета.
- Мезе, какво друго? Да нямаш проблеми с очите? – каза той без да ме поглежда. – Предполагам, не ти се ходи у вас?
Това не беше точно въпрос. Беше констатация.
- Изобщо – поклатих глава аз и установих, че светът мъничко е започнал да се върти около мен. - Главата ми е като балон от всички тия въпроси. Представяш ли си, хората да си мислят, че сме гаджета? – прихнах в шепата си аз.
- Абе, всичко си представям. В нашата необятна страна е пълно с идиоти – делово отговори Глухарьов. – Тя добре, че Ира не е на това мнение, че иначе съм свършен.
Прихнахме и двамата. Наистина, началничката ни (и по съвместителство любовница на Сергей) беше изключително толерантна към нашите отношения. Може би защото от ден първи й стана ясно, че аз не съм й съперница. И никога няма да бъда.
Глухарьов тръсна чинията пред мен и аз й се нахвърлих като канибал дето е бил три месеца на диета.
- Ей, я по-полека! – цапна ме той през ръцете след малко. – Изчакай поне да донеса пиенето!
- Какво пиене още? – попитах с пълна уста и махнах към масата. – Тук има за целия отдел!
- Подценявате ме, лейтенант! – намигна ми Сергей и изчезна нанякъде.
След минутка се върна с тирбушон и бутилка арменско вино, ако се съди по дзъвранкулките на етикета. Или беше грузинско вино... не ги различавам тия там драсканици...
- Един познат ми го даде вчера – обясни той, докато се бореше с тапата. – Ира от вино я боли глава и предположих, че за днес ще е идеално.
- Че какво празнуваме? – учудих се аз.
- Края на разпита – гласеше доволният отговор. – Искаш ли?
- Има си хас – подадох си чашата – наливай!
Остатъкът от деня малко ми се губи. Помня, че освен бутилката вино пихме и някакви други неща – ама коняк ли беше, водка ли беше, не знам. С Глухарьов дърдорихме по пиянски за какво ли не, така както могат само хората на градус. Беше повече от ясно, че никой от нас няма да си спомня нищичко от разговора на сутринта. Естествено, наложи ми се да пренощувам на дивана в хола му – в това състояние, дори и със способностите на Различна, нямах никакъв шанс да се добера до вкъщи без произшествия. А хич не ми се прибягваше до гадните способи на Различните за изтрезвяване. Затова просто се свих на кълбо на дивана и почти мигновено потънах в сън без сънища...
Няма коментари:
Публикуване на коментар