- Толкова ли е сериозно, наистина? – попита скептично Олег, докато се опитваше да следва черния джип на семейството в кошмарното московско движение.
С него се разбирахме без думи и в момента, в който аз и Раиса излязохме от стаята на оперативните, му беше станало ясно, че нещо не е наред. Сега обаче искаше обяснение. Беше прав. За пред него Раиса се беше правила на параноична презадоволена богаташка, която просто се опитва да привлече вниманието на богатия си съпруг (и вероятно да го изнуди за нещо скъпо). Аз обаче бях видяла съвсем друг аспект от нещата и затова вместо отговор извадих листа амбалажна хартия от чантата си и го разгънах.
- Какво е това? – попита той след един бегъл поглед върху хартията. – Прилича на кофти реквизит от филм на ужасите.
- Именно. Само че е истинско – отговорих аз.
Ако зад волана стоеше Глухарьов, сигурно щеше да скочи на спирачката, да свие рязко встрани и така нататък. Обаче Олег също като мен беше служител на Патрула, така че изобщо не се впечатли. Той се престрои за ляв завой и чак тогава попита:
- Как така? Да не би това да е кръв?
- Имаш си Сила – свих рамене аз, - сканирай си го през Сумрака сам.
Олег присви очи и наистина последва съвета ми, докато чакахме на светофара. Само след секунда изражението му коренно се промени.
- Ама как така....
- Затова сме тръгнали – заключих аз и сгънах листа. – За да разберем.
- Кой идиот използва истинска кръв за подобен тип ненормални бележки? – попита Олег празното пространство пред себе си.
Напълно вярно. Така правеха или психопатите-хора, или Различни, които се занасят. Само че подобно занасяне става, когато тепърва се обучаваш в училището на Патрула. И при това не срещу хора, а срещу други Различни.
- Някой абсолютно побъркан Различен – отговорих аз. – Затова държах ти да дойдеш с мен.
- Различен? – хвърли ми скептичен поглед Олег. - Не ми се вярва. Никой няма да превърти така!
- Ето този – размахах аз листа под носа му, - вече е превъртял! Знаеш ли какво свалих от хартията? – не дочаках предположението му и направо изтърсих: - „Полибий“! Тоя е решил да я подлуди и да накара всички близки да я изоставят! А после, тя няма да има къде да отиде. Жената ми обясни, че има и други подобни неща в дома си. Които само тя вижда като опасни и вредни, а съпругът й смята, че има истерия.
- Значи ще се опитаме да проследим отпечатъците от силата на Различния? – изказа Олег мислите ми на глас.
- Да се надяваме, че ги има. Тук не можах да намеря нищо. Освен „Полибий“ нямаше никакви следи. Мога само да кажа, че е много слаб маг, нищо повече.
- Да, щом си свалила заклинанието без проблеми... – заключи той и дори не ми остави време да възразя, че мога да свалям и силни заклинания, защото изстреля следващия въпрос: – Тъмен?
- Съмнявам се. Тъмният щеше да й направи някое заклинание от техния арсенал, или да я примами с пари и придобивки. Раиса нямаше и да си помисли да си хване съпруг-човек.
Олег направи някаква рязка маневра и изпсува под нос. Не видях защо обаче, пък и не ме интересуваше.
- А защо мислиш, че е Светъл? – попита той леко засегнато.
Да, макар аз да бях Универсална с уклон към Светлината, а той – Светъл маг, макар силата ни да беше свързана завинаги, Олег понякога беше много, много докачлив на тема боя. Ето сега взе навътре предположението ми, че този психопат може да е Светъл. Като него.
- Защото се опитва да накара жената сама да дойде при него, без директна принуда, а с брутален психически тормоз – отговорих аз. – Все едно нещо му пречи директно да я принуди или да я омагьоса. Не ми се прави на тънко обиден, Олег, това са точно похвати на Светлите. Завулон сигурно би избухнал в смях ако разбере, че го цитирам, но това са точно фарисейски уловки.
Моят любим се намръщи. Никой от нас не обичаше да говори на тая тема, но такава ни беше работата. Сега явно се засегна.
- Значи, ако разсъждаваме в тоя ред на мисли, аз също използвам разни фарисейски уловки – каза той леко раздразнено.
- Ако не ги беше ползвал – върнах му го аз, - щяхме да сме гаджета, откакто бях на 19. Но ти не, та не! Така че давай да прескочим личните нападки и да се върнем към случая!
Олег така се намръщи, че съвсем спокойно можеше да пробие предното стъкло на колата с някое заклинание. Пресегнах се към ръката му, която лежеше върху скоростния лост.
- Ей! – подръпнах го аз, - Ти да не ми се разсърди?
Той не ми отговори. Ясно значи, сърдеше ми се.
- Олег? Сериозно те питам!
- Засегнах се – отговори той кратко. – Да смяташ, че Светлите са лицемери... Значи и мен ме смяташ за лицемер...
- Донякъде – реших да бъда честна аз. – Хайде, де, признай си, че Светлите почти винаги извъртат нещата!
- А Тъмните – не, така ли?
- Напротив – просто Тъмните не се опитват да изкарат, че действията им са за благото на човечеството!
Олег рязко даде мигач и спря на една автобусна спирка. Толкова рязко, че трябваше да се хвана за вратата, за да не си ударя главата в таблото.
- Кажи ми честно – започна той с чужд глас, - ти презираш ли ме?
Зяпнах. Какво? Сега ли точно трябваше да си изясняваме отношенията? И откъде изскочи това?
- Светлина и Мрак, Олег, ти сериозно ли? – възкликнах в отговор.
- Съвсем сериозно – отговори ми той. – Просто ми отговори!
- Не те презирам, глупак такъв! – поклатих глава аз. – Никога нямаше да съм с теб ако те презирах!
Наведох се през скоростния лост и ръчната спирачка и му се увесих на врата. Той колебливо отговори на прегръдката ми.
- Знам, че си докачлив, но никога не съм знаела, че си и обидчив на всичкото отгоре! – измърморих аз.
- Сложно е, Наташа, много е сложно – отговори ми Олег и ме притисна към себе си. – Просто за мен делото на Светлината е...
Той не можа да довърши, защото и двамата се стреснахме от почукване по стъклото откъм неговата страна. Олег ме пусна и тогава видях, че един катаджия на средна възраст със строго изражение беше застанал пред нас и ни гледаше крайно неодобрително. Олег свали стъклото и попита:
- Има ли проблем, началник?
- Млади човече, толкова ли нямаше къде другаде да се натискате с гаджето си, че избрахте да нарушите закона за движение по пътищата? – попита катаджията с привидна строгост. Ясно, просеше си рушвет.
Олег се огледа невинно, все едно едва сега вижда, че е спрял на автобусна спирка.
- Съжалявам, началник, ние с нея малко се поскарахме и отбих на първото възможно място, за да предотвратя евентуално ПТП.
- Да предотвратите, казвате? – присви очи катаджията. – А свидетелите казват, че сте се натискали в колата!
Ясно кой ни беше спретнал внезапната проверка. До гуша да ти дойде от бдителни граждани! Олег обаче не бързаше да се опъва.
- Простете, не чух фамилията и званието Ви – каза той нехайно.
Катаджията отдаде чест и се представи:
- Лейтенант Преображенски, ДПС, документите за проверка!
Олег сви рамене и подаде шофьорската си книжка и талона на колата. Мен ме напушваше смях. Да спреш колеги от МВД, при това колеги на смяна в парадни униформи и то на Нова Година. А най-смешното беше, че и двамата бяхме Различни. Значи никой от нас не се беше сетил да наложи Сфера на Невнимание. Обаче пък толкова отръки ни идеше да се караме. Междувременно катаджията разгледа шофьорската книжка на Олег и попита:
- Защо спряхте тук, все пак, гражданино?
- Защото така се наложи – обясни Олег.
- Сега ще пишем акт... – отговори той. – за неправилно паркиране.
Сърбяха ме ръцете да направя някое заклинание. Примерно „Мътен разум“ или „Забрава“, или най-любимото на подрастващите Различни „Гумичка“ – което трие само определен момент от паметта на онзи, на когото е наложено. Ползват го в училищата, за да замазват случаите, когато преписват. Олег видя че си движа ръцете и побърза да ме улови за китката. Ясно, искаше да се оправя сам. Моят любим имаше странния навик да се оправя по човешки, когато това е възможно. Без магия. На мен също ми харесваше тази идея, но не винаги имах време да се обяснявам. Сега определено нямахме време така че по-добре да побърза.
- А може ли да пропуснем? – попита Олег също толкова невинно. – Като за колеги?
Катаджията не се върза. Явно му излизаха с тоя номер по сто пъти на ден. Макар че бяхме в униформа, все пак. Той какво, да не мислеше, че сме се дегизирали за празника?
- Колеги?
- Именно. Колеги – натърти Олег и извади удостоверението от джоба си. – И аз, и дамата работим в отдела на Пятницка. Дори днес сме дежурни и сме тръгнали по едно дело.
Лейтенантът пое удостоверението и го огледа критично.
- Оперативни? – попита той и двамата.
- Не, аз съм следовател – побързах да се обадя. Цветът на пагоните ни беше различен, толкова ли не беше видял? – И наистина отиваме да проверим един сигнал! – добавих леко изнервено.
Катаджията мисли няколко минути и после върна документите на Олег.
- Гледайде обаче да не правите повече нарушения!
Олег кимна и побърза да се изнесе от спирката. Аз пък прихнах да се смея.
- Защо се хилиш пък сега? – попита ме той раздразнено.
- Защото ти отне пет минути да го уговориш да ни пусне – отговорих аз и изтрих сълзите от очите си.
- Пусна ли ни? – опъна се той. – Пусна ни! При това без магия!
- Ето за това говоря! – възразих аз. – Ако беше Тъмен сто пъти да си му хвърлил някое заклинание.
- Но не съм и няма да бъда! – възрази Олег разпалено. – Има неща, които могат да се решават по човешки, без магия или намеса!
- Добре, добре – предадох се аз. – Съгласна съм! Нали се изяснихме за Тъмните и Светлите! Впрочем – побързах да сменя темата, - къде е семейството?
- Той ме видя, че давам мигач и също отби. Ето ги пред нас! – посочи Олег.
Вярно, черният джип чинно вървеше пред нас. Значи все пак бяха видели, че се караме. Возихме се в мълчание известно време, но караницата отпреди малко не ми даваше мира.
- Олег? – попитах аз.
- А?
- Нали не се караме? – той не отговори, така че уточних: - Заради Светлината и Мрака?
- Не се караме – отговори ми Олег, но нещо в тона му не ми харесваше. – Просто имаме различни убеждения.
- Това не ми пречи да те обичам – реших да подчертая аз. – Въпросът е, дали ти пречи на теб?
Той ми хвърли един поглед и после отново се съсредоточи върху движението.
- Винаги ще те обичам, Наташа. Дори и да отида в Сумрака, винаги ще те обичам! Дори и да беше Тъмна! – тук явно се сети, че малко е прекалил с обясненията в любов, защото прихна.
- Все пак, съгласни ли сме, че може оня психопат да е Светъл? – реших да уточня аз.
Глухарьов ме беше научил, че когато отивате да разследвате нещо е добре да сте на едно и също мнение, а не на две противоположни, защото иначе може да пропуснете много детайли. Или да се скарате пред цивилни, което пък беше още по-зле.
На Олег не му харесваше да си признае, но все пак кимна.
- Права си. Има нещо странно. Макар да не вярвам съвсем, че е Светъл.
- Къде ли живеят тези? – попитах аз, тъй като вече бяхме кръстосали половин Москва и в момента пъплехме по третото околовръстно.
- Като гледам накъде сме тръгнали, ще да живеят на Рубльовка – отговори Олег и зави след джипа към отклонението за МКАД. – Като всички тузари.
- Това обяснява защо първи тръгнаха да предлагат рушвет – заключих аз. – От там има да се връщаме два часа до отдела...
- Така е. Но да стигнем до там първо.
Джипът пред нас караше със завидна скорост. Явно изобщо не се страхуваше от катаджии. За всеки случай наложих няколко стандартни за Различните заклинания, за да не ни спре някой по-бдителен служител на ДПС. Така и не запомних какво точно значи това проклето съкращение.
Оставаше да видим какви са тия проблеми в Рая, които имаха нашите двама потърпевши. Ако живееш на Рубльовка и си опрял дотам, че да се осланяш на МВД, а не на връзки тук и там или не искаше да се вдига много шум, или по някаква причина всички други възможности вече бяха изчерпани. На нас ни оставаше да разберем кое от двете е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар