Да сме наясно!

Другарки и другари! Братя и сестри! Пичове и... хм... дами! Пиша този текст, за да си изясним що е тази страница/блог, фентъзи поредица и има ли тя почва у нас. Също така, в този въздълъг пост, ще ви обясня това-онова за себе си. Евентуално. 

ЗА ЧИЙ Е ПЪК ТВА СЯ???

Експоненциалното нарастване на последователите на страницата във Фейсбук (*от 500 до 5000 за година) в комбинация с нередовното постване от моя страна, явно е оставило у някои от вас с доста погрешно впечатление. Затова, в светлината на последните кретенски изцепки от някои крайно мотивирани индивиди, пиша тази информация, за сте наясно що за място е това и какво се/ще се случва занапред. Това, по начало, беше текстът, който публикувах вчера на страницата на поредицата, НО реших, че няма да е никак зле да го имаме и тук. Всякакви хора четат, имат огромното желание да се из... пардон, упражнят в писане и умуване. Нека да им кажа някои неща в прав текст. 

ИНФО ЗА ОТВОРКОВЦИ 

(*Понеже знам, че ви мързи да четете и едва ли ще видите това ако е най-долу в поста): 

✅️ Това е ФЕНТЪЗИ ПОРЕДИЦА - не става дума за реални случаи, паранормални експерименти и разваляне на магии. Ако търсите нещо подобно, маговете по кабеларките могат да ви помогнат, аз - не. Инквизиторите ще ме погнат, съжалявам 🤷‍♀️🤷‍♀️🤷‍♀️

✅️ Да, тази поредица е по мотиви от поредицата за Патрулите на Сергей Лукяненко. Всъщност, това е написано на КОРИЦАТА на всяка една от публикуваните вече книги, както и изрично упоменато в самите книги. Ако сте го забелязали и пишете като коментар "ама то не беше ли" и "ама Лукяненко това-онова", мога да ви кажа "браво, шестица, можете да четете". 

✅️ Тази поредица е ПО МОТИВИ от историята на Сергей Лукяненко и да, ИМАМ разрешение от него. Още подобни, предимно тъпи, но често задавани въпроси от отворковци можете да намерите на този линк: 

Често задавани въпроси

❌️ Това НЕ Е фен страница на поредицата за Патрулите ИЛИ Сергей Лукяненко. Въпреки че съм най-лудия фен на тази поредица и винаги бих я препоръчала на фентъзи любители, тази страница е за МОЯТА история, не за тази на известния ми колега. 

ИНФО ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ АКТИВНИ КОМЕНТАТОРИ (*признайте си, че ви има и тук) 

❌️ Тази страница и написаната от мен поредица нямат нищо общо с политическите пристрастия на Сергей Лукяненко. Не, не съм съгласна с него на тема политика, но в какво вярва той не е моя работа (*или проблем). Всякакви ваши разсъждения по картинка вън от гореописаното ме интересуват слабо.

❌️ Всъщност, изобщо не се интересувам от политическите ви пристрастия. Тук си говорим за книги. Ако се опитате да вкарате политика в разговора, излитате!

❌️ Тази страница няма, не е имала и няма да има политическа/пропагандна насоченост. Така че ако искате да кажете какво мислите за възгледите Лукяненко, потърсете го в социалните мрежи и му го кажете лично. Активен е. Ако не го намирате, мога да дам линк към активния му профил в руския Фейсбук. 

❌️ Ако имате проблем с историята от поредицата за Патрулите, Сергей Лукяненко като човек (*не като автор, за проблеми в писането му можем да си говорим), не намесвайте мен и тази история в този проблем. Защото проблемът е лично ваш и нямам грам намерение да се занимавам с него. А и не мога да го реша 🤷‍♀️

ЗА БАБАИТИ/СВАЛЯЧИ/WTF:  

❌️ Имам нулева толерантност към просташки изказвания, бабаитлъци, ехидни пасивно-агресивни коментарчета и други подобни глупости. Ще ви блокирам без да се замисля за нещо подобно, така че спестете ми главоболието.

❌ Това не е сайт за запознанства (*макар че оценявам интереса към скромната ми личност).️ Коментари от "нали си Следовател, разбери кой съм" няма да получат желания резултат. Защото ако седна да те търся кой си, пиленце, може и да открия това-онова, което да не ти хареса.  Просто си изтегли Tinder или някоя друга подобна гняс и ме остави намира, мерси! 

КАКВО ВСЪЩНОСТ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ НА СТРАНИЦАТА:

Главно на фейсбук страницата, тук ще се наложи да остане по-тихичко. Освен ако не искате истории зад кулисите. Пишете ми ако искате. Между другото, ето я фейсбук страницата - там сме много и сме активни (само имам да "плевя" потребители). 

✅️ Откъси от книгите ми. Фентъзи поредицата имам предвид. Обикновено пускам глави от книгите за четене всяка седмица. Скоро започваме отново. 

✅️ Цитати от книгите. 

✅️ Забавно съдържание - тематични вицове и мемета. 

✅️ Забавни факти за героите и историята на самата поредица. 

✅️ Подкаст епизоди/аудиопрочити.

✅️ Информация за другите ми книги. 

✅️ Всякакво друго съдържание, което сметна за уместно да публикувам тук. И за чието публикуване не дължа на никого отчет, между другото. 

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ:

Ако сте стигнали до края на поста, без да се почувствате засегнати от нито едно от горните твърдения, поздравления! Радвам се да се запознаем! 

Казвам се Бистра и... не, не съм Универсален маг, споко! Никакъв маг не съм 😅 

✅️ Аз съм човекът зад тази поредица и още един тон истории. Всъщност, пиша тази история от седем години вече.  Държа на историята и героите, както и на тази страница. Някога тук имахме мъничка общност и ще се опитам да превърна страницата в нещо такова и сега, само че в много по-голям мащаб. 

✅️ Аз съм и човекът зад още много други неща. Какви точно неща? Ще ви разказвам занапред, стига да искате да научите повече! Има доста интересни работи. 

✅️ Историята на публикуване на поредицата, как изобщо станах публикуван автор, защо историята е такава, каквато е можете да намерите ето тук: 

https://www.youtube.com/watch?v=WHaXfYCOFXM&t=8s

❌️ Не, това не е единствената ми книга и всъщност, тук са много книги. Ако трябва да съм точна - 12-13 🙂 Освен това имам две други публикувани книги и още десетина написани в разнообразни жанрове, които само чакат своя ред да се появят на хартия. 

✅️ Аз съм може би най-големият фен на поредицата за Патрулите. Предвид написаното, ха-ха. Ако искате и вие да поемете на пътешествие в моето кьоше от този свят (прочелите оригиналната поредица ще видят разликите), заповядайте!

❌️ Не, не пиша само в един жанр - в случая фентъзи, а в доста. Можете да видите публикуваните ми книги в сайта на издателя ето тук:

https://xn--c1ajbfp.xn--e1a4c/етикет/бистра-стоименова/

✅️ Да, публикуван автор съм отпреди тези книги да излязат на хартия. Впрочем, не само авторо. Останалото ще ви го каже Гугъл (*търсете по име и фамилия, на кирилица и/или латиница). 

Често задавани въпроси

Откакто публикувам поредицата Различен Следовател, ми се е налагало да отговарям на всякакви въпроси. Откакто поредицата излезе на хартия, коментарите и въпросите стават все повече (някои шеговити, други не особено възпитани), но има известна повтаряемост в тях, затова реших да ги синтезирам в един пост, за да изясним някои чуденки сред читателите. 

❓️1. Магически престъпления в Люлин?! Без мен! 

❌️ Нищо подобно! Действието НЕ се развива в България и героите не са българи. Ако ви е писнало от етнофентъзи и/или бг сюжети, в тази книга няма нищо такова. Всъщност, действието се развива в Русия преди 20 години, но ви уверявам, че в историята няма грам политика. 

❓️2. Книга по Лукяненко?! Ами авторските права?

Срещала съм този въпрос във всякакви форми - учтиво, шеговито, заплашително и откровено просташки зададен. Само че той е напълно резонен, така че нека отговоря изчерпателно. 

✅️ Поредицата Различен Следовател съществува със знанието и изричното разрешение за публикуване на Сергей Лукяненко. Той знае, че тази поредица я има и е съгласен да бъде публикувана още от 2018 година. Преди книгите да излязат на хартия, получих второ потвърждение на разрешението. Цялата история за това как се свързах с Лукяненко и как книгите се появиха, можете да намерите в YouTube канала ми. Има въздълго видео. 

Линк ето тук: 

https://youtu.be/WHaXfYCOFXM

❓️3. Защо копираш от Патрулите?! Не те ли е срам?! 

❌ ️Друг въпрос, често свързан с първия. Краткият отговор - копиране няма. 

✅️ Историята в Различен Следовател се случва в света на Патрулите, но се различава значително от историята в поредицата на Лукяненко. Дори съществуването на главната героиня противоречи на правилата в света на оригиналната поредица (защото при Лукяненко Универсални магове няма и не могат да съществуват). В моята книга няма да ви разказва Антон Городецки, нито ще си говорим твърде за него. Няма да видите и нито един от казусите, разглеждани в Патрулите. Моите истории са съвсем различни. Ще срещнете обаче Хесер, Завулон и Совината глава (ако сте фенове на поредицата, знаете много добре кои са тези пичове). 

❓️4. Свои идеи нямаш ли, че си седнала да пишеш това? 

✅️ О, имам, повече идеи от акъла имам! Даже имам и две други издадени книги (скоро ще станат много повече), които нямат грам общо с Глухарьов и Наташа. Написах Различен Следовател не защото нямам идеи, а защото открих какво мога да добавя към света на Патрулите.

Всичките ми публикувани книги в сайта на издателя: 

https://xn--c1ajbfp.xn--e1a4c/етикет/бистра-стоименова/

❓️5. Глухарьов накрая ще се ожени за Наташа, знам аз! Поредната боза! 

❌️ Ще ви разочаровам сериозно - Наташа и Глухарьов няма да станат гаджета и няма да се оженят. Както и двамата казват, те са само приятели. Много добри приятели, но нищо повече. Всеки от двамата си има свое си гадже и си ги харесват, нямат никакво намерение да се виждат и вкъщи ("Боже, опази!" както казва Глухарьов всеки път, когато чуе за нещо подобно). 

Това не е, няма да бъде и никога не е било любовен роман. 

❓️6. Не ми се чете за феи, вампири и други подобни. Тука такова ли е? 

❌️Сега е мой ред да кажа "Боже, опази!". Историята е ърбън фентъзи за разследване на магически престъпления. Няма нито феи, нито вампири като в "Здрач". Но пък има много криминале и наистина разследване. 

Ако имате други въпроси за поредицата, не се притеснявайте да ги зададете! Ще се радвам да отговоря! 😁😁😁

Амулетът

- Добро ут... Какво става тук? 

Едва не добавих "в името на Светлината и Мрака". Глухарьов ме изгледа примирено над главата на бабата, която се мъчеше да направи нещо с ревера на униформата му. Вярно, бях закъсняла за работа тази сутрин, но Хесер не се интересува особено от графика ми на Пятницка, когато ме вика. Да не говорим, че наличието на портали изобщо не ме извинява да закъснея, когато ТОЙ ме вика. Виж, в районното, можех да си позволя да съм с половин час по-късно. На Глухарьов можеше винаги да се разчита да дойде по-рано, за да ме покрие. Това беше и направил, като за благодарност, на обяд щях да черпя аз. Сутринта, особено преди и около осем часа, обикновено беше мъртвило. 

Оставих чантата на бюрото си и се отървах от палтото. Хвърлих поглед на Глухарьов през рамо. Бабичката продължаваше да се суети около него, а на физиономията му се четеше волско търпение. Примигнах. Много рядко виждах това изражение в началото на работния ден. 

- Сериозно, какво става тук? - повторих, но нито един от двамата не реагира. 

- А сега, моето момче, си дай ръката! - изкомандва бабата на завален руски. 

Не можех да кажа кое точно не е наред, но със сигурност това не й беше първият език.

- Госпожо, оценявам, че...

- Дай си ръката и стига мрънка! 

Без да го дочака да изпълни заръката, бабата хвана дясната му ръка и дръпна ръкава нагоре. 

- Ама, госпожо, какво... 

- Бял и червен, весел и засмян, като мартеничките! 

Силата на първичната магия ме блъсна дори в човешкия свят, така че набързо надникнах в Сумрака. Човек. 100% човек, обаче... Ощипах се и ме заболя. Значи наистина бях будна и трезва, макар че за пръв път виждах нещо такова. 

На ревера на Глухарьов блестеше амулет. Мощен амулет, но с много ограничено действие. Първична магия, от ония, които всяка майка може да направи на детето си, стига много да иска нещо да се случи. Направих няколко крачки напред и огледах нещото. Представляваха две фигурки - бяла мъжка фигурка и червена женска. От ония кукли, които бабите правят от парцали, само че тук бяха вълнени нишки. Бих ги нарекла вуду кукли, само че... не бяха. Нямах представа какво е това нещо, но за Различен да види амулет, който не познава, си е като да пуснеш дете в сладкарница. 

- И за теб ще има, миличка! - обади се бабата, докато се бореше да върже нещо около китката на моя колега, та се върнах обратно в човешкия свят. 

- Какво е това? - попитах и кимнах към фигурките на ревера на Глухарьов. 

Примиреният поглед присветна за момент и отговорът ме накара да прихна:

- Госпожа Степановна настоява да ни накичи с езическите си амулети! Ох!

Бабата го перна зад врата със светкавична бързина и завидна точност, предвид че не му стигаше дори до рамото. 

- Я да не обиждаш мартениците! Нищо не разбирате вие, тука! 

- Какво е "мартеница"? - попитах и застанах до своя колега. - Тези фигурки ли? - посочих ревера на Глухарьов. 

Бабата вдигна поглед за секунда и кимна. 

- Това, моето момиче, са мартеници, да. Ей това - тя вдигна китката на Глухарьов така, че да огледам плетеницата от бял и червен конец на нея - е също мартеница. 

- Виждаш ли на какво съм подложен като те няма? - попита Глухарьов нещастно и вече двете с бабата прихнахме. 

- За твое добро е, момче! Ще ги носиш, докато не видиш щъркел и ще ги вържеш на плодно дръвче! За да си здрав цяла година! Хубаво да запомниш... Хайде, момиче, ела и ти да те закича! 

Глухарьов отстъпи крачка назад и огледа с омерзение китката си, докато бабата започна да се бори да сложи от вуду куклите и на моите дрехи. 

- Тази на ревера, как да е, но това... Наташенка, кажи ти поне нещо! 

- Защо трябва да ги носим? - попитах, наблюдавайки процедурата, все едно не се случва с мен.

Да навлидаш в личното пространство на Висш не е никак добра идея, но на нея й се получи без проблем. На всичкото отгоре, защитните заклинания не само, че не сработиха, а веднага поеха амулета и го включиха. Наистина имаше първично заклинание за здраве и късмет, но как една човешка жена беше успяла да направи нещо такова с проста вълна и без грам склонност към магията?

- Да си бяла и червена, румена и засмена, като мартеничките! - занарежда бабата и послушно подадох ръка, за да получа и аз една гривна. - Това ще ви пази, деца! Ама да не забравите да ги вържете на плодно дръвче като видите щъркел! 

Тя отстъпи крачка назад, да ни огледа и кимна доволно. 

- Какви сте ми хубави! Живи и здрави да сте!

Глухарьов прочисти гърло и се настани зад бюрото си. 

- Благодаря Ви, госпожо Степановна, но все пак защо дойдохте?  

Погледът, който ми хвърли докато задаваше въпроса, крещеше "предателка", но не можех да му обясня пред жената, че финтифлюшките не са просто някаква бабина деветина. Не и в Сумрака. Трябваше да оставя едната от тях на аналитиците, да видим какво щяха да кажат. Междувременно, бабата се отпусна на стола пред бюрото му с широка усмивка и остави чантата на коленете си. 

- За нищо не съм дошла тоя път, моето момче! Само да ти вържа на теб и на ей това хубаво момиче по една мартеничка... 

Погледнах Глухарьов въпросително и получих физиономията "после ще ти кажа".

- А защо толкова настоявате да ни оставите тези ву...

- Мартенички, Серьожа! - поправих го аз, преди да е изръсил "вуду кукли". 

Не че не ми приличаха на това, просто нещо ми подсказваше, че жената няма да се зарадва на сравнението. 

- Защото при нас така се прави - отговори тя с тон, който хората обикновено използват за разговори с животни и малки деца. - На първи март всички слагаме мартенички, за да сме живи и здрави цяла година. Такъв е обичаят. 

- Кои "ние"? - попитахме със Сергей почти едновременно. 

Бабата се усмихна широко и ни огледа.

- Ние в България, деца. Ей на, преди петдесет години срещнах моя Стьопа тук, в института и тук останах, обаче още спазвам традициите. Тези мартенички аз съм ги правила... 

Отново я огледах в Сумрака - човек беше. 

- Тоест, искате да кажете, че в... България всички изглеждат така? - попита Глухарьов и посочи гривната на ръката си. 

Бабата закима енергично. 

- Да, да, дори на животните слагаме. За здраве е това. Тук не го разбирате, ама е много хубав обичай! 

- И дойдохте само за това? - попитах невярващо. 

Не разбирах много от езическите суеверия, но ако обучението в Патрула ме беше научило на нещо, то беше, че повечето езически суеверия почиват на реални ритуали на Различните. Как хората правеха работещи амулети без способности, ето това беше интересно. 

Бабата ме удостои с благ, но снизходителен поглед. Все едно съм казала някаква много забавна глупост. 

- Как иначе? Миналата година като ни обраха със Стьопа, ето това добро момче бързо-бързо намери крадците! Че и почти всичко ни върна! Най-малкото, което мога да направя, е да дойда да го закича с мартеничка! Аз, деца, ще си вървя, че още доста хора имам да кича!

Тя се засмя и стана, а Глухарьов стана с нея. 

- Благодаря Ви, госпожо Степановна! 

Бабата махна с ръка и се изкикоти. 

- За нищо, моето момче! И да не забравите да ги вържете на плодно дръвче! 

Тя ни хвърли по един поглед и заприпка към изхода. Глухарьов я изпрати с поглед и едва дочака вратата да се затвори зад гърба й, преди да промърмори:

- Понякога се чувствам като пълен идиот... Имаш ли представа какви са тия вуду простотии? - той подръпна гривната, в опит да я развърже, но само затегна възела. 

- Не знам какво са, но наистина са работещи амулети. 

Настаних се зад бюрото си и пуснах компютъра. 

- Как така? 

- Ами така. В Сумрака се вижда магията. 

Физиономията на Глухарьов мигом се удължи.

- Тя да не би да е...

- Не, човек беше. Точно това е странното. Работещ амулет - и фигурките, и гривната са амулети, при това натъпкани с елементарна магия. Идвала ли е друг път? 

Глухарьов въздъхна и се отпусна назад в стола си. 

- По Великден дойде с кошниза шарени яйца някакви. Но тогава не обърнах особено внимание. Ти беше в отпуска, а с останалите ги оплюскахме за половин ден.

- Хмм, чакай да проверя в интернет за това мартени... абе, мартенско нещо... 

Той затвори очи и не помръдна, когато му издекламирах информацията от интернет. Покриваше се с казаното от бабата. 

- Това май е много специално нещо в България - заключих аз. 

- Ако работи, хич няма и да ме интересува, ако ще да е от Патагония - изпуфтя Глухарьов. - Казваш, че било амулет, а?

Кимнах. 

- И то какъв. Остава само да намерим някъде щъркели в тая бетонна джунгла...

Глухарьов прихна и се присъединих към него. Не за първи път бабички идваха да ни обгрижват, но подобни изпълнения виждахме за пръв път. 

- А, лесна работа! Зоопаркът е налице! 

- Вярно бе! 

- Само че преди това, ще има да обясняваме на целия отдел какво носим... - измърмори той и дръпна гривната отново. 

Кимнах. Определено щяхме да съберем очите на личния състав. 

- Нищо, важното е, че си имаме нов, работещ амулет. Но да знаеш, че ще трябва да дам отчет в Патрула! 

Той сви рамене, все едно това беше най-нормалното нещо на света. 

- Все едно. Да сме, как беше? 

Глухарьов се почеса по тила и ме изгледа с оня поглед, който означаваше "помагай де". Свих рамене. 

- Бели и червени... другото не го запомних...

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! 

Тази супер кратка история е скалъпена надве-натри по предизвикателство на читател. Никога май не съм писала нищо за първи март за поредицата, та ето ви забавна история.