Отне месеци да убедим Глухарьов да отговаря на каквито и да е въпроси. Всеки път като когато повдигнех темата, той ми скръцваше със зъби, че е свикнал да задава въпроси, а не сам да бъде разпитван.
- Мразя да ме разпитват - ми беше изръмжал той още първия път. - И не искам да се превръщам в циркаджийска мечка!
Обаче аз не се отказах и продължих да му мрънкам на главата:
- Ама хората искат да знаят кои сме, какво ни вълнува. Това не ти ли хареса?
- Пфу! - изплю се той. - Не ща никой да ме знае! Така съм си добре!
- Да, но когато не казваш нищо и само се мръщиш и ги ръсиш едни саркастични, хората започват да не те харесват изобщо! – продължих да го обработвам аз.
Глухарьов изсумтя. Аз реших да преиграя и го хванах под ръка. Точно в тоя момент кръстосвахме улиците на района. Той не се дръпна, но явно усети какво имам на ум, защото ме изгледа доста враждебно.
- Ама, Серьожа - поглезих се аз, - аз те познавам и знам, че не си толкова зъл и страшен, какъвто искаш да се изкараш. Хайде, дай да пробваме, а? Какво ти пречи да отговориш на няколко въпроса?
Глухарьов се хвана за главата.
- Оххх, доколкото те познавам, ще ми пилиш на главата докато не направиш дупка там - измърмори той. - Хубаво, добре, от мен да мине!
Сега седяхме в кухничката му, а цялата маса беше отрупана с пиене. Той категорично беше отказал да отговаря на въпроси в кабинета си. Смяташе, че ще го обърнем на "бардак", както се беше изразил той. Затова предложи да говорим в дома му. Алкохолът беше взел пък за да "преглътна глупостите, които ще трябва да слушам", както се беше изразил той. Глухарьов си беше сипал вече две чаши и ги беше изпил "за нерви".
Сега нашата авторка се беше настанила срещу нас с топ хвърчащи листи в скута и диктофон. Като видя машинката, Глухарьов едва не я изхвърли през прозореца, но някак успяхме да го обуздаем. Затова сега седеше на единия от столовете с много унил вид.
- Такаа, започваме с първия въпрос. Той е и към двамата, но повече към Сергей – започна нашата авторка. - Ти имаш ли някакви романтични чувства към Наташа?
- Моля? - ококори се той.
Аз също се ококорих. Не бях очаквала това да е първият въпрос. Хората сериозно ли се вълнуваха кой с кого си ляга и толкова ли малко бяха разбрали за нас с Глухарьов???
Междувременно, Сергей още се смееше. Като зелка, при това – ухилен до ушите. После явно осъзна какво точно го питат, защото покри лице в шепата си и започна неистово да се смее. Не можех да отрека, че го разбирам, така че и аз се кикотех под нос.
- Хахахаха - той направо се захлупи на масата от смях и се смя много дълго.
След това изтри сълзите от очите си и отговори:
- Романтични чувства? - вдигна вежди той. - Към нея? – тук ме посочи с пръст - Аз? – посочи с пръст себе си - От какъв зор? - той потри чело. - Не, наистина. Когато я видях за пръв път, като почна да ми реди ония неща за магии и съвместна работа, наистина реших, че е скрита камера. Някаква подигравка от отдела. Те, всичките, са едни ши... скапани дебили – поправи се той, осъзнавайки, че разговорът все пак се записва. - Та от тях могат да се очакват подобни идиотщини. Тогава реших, че Наташа е именно актриса от това шоу и ми идеше да й счупя врата. Мразя да ме правят на глупак. А идеята да работя с цивилен, при това жена, просто ми се видя абсурдна. Дълго време изобщо не разбирах защо изобщо са ми я натресли. И смятах, че мястото й не е в МВД. Още си мисля, че не трябва да се бута между шамарите. Не е за нея тая работа. Различна или не, тя е жена и не бива да се излага на опасност...
- Сергей - сряза го нашата авторка, - не отговаряш на въпроса.
Глухарьов се намръщи и изгледа нашата авторка лошо. И без това те двамата едвам се понасяха, при тях дори беше още по-зле, отколкото между мен и него. Защото той възприемаше авторката ни като заплаха и натрапник едновременно. А с подобни въпроси нещата не ставаха по-хубави. Затова Сергей я погледна злобно и отговори:
- Щях да стигна и до там ако не ме беше прекъсвала. Първоначално не можех да я гледам. Някаква парашутистка на място, което не е за нея. Малка самонадеяна глупачка. Такива идват за три дни на работа и после бързо-бързо си пишат молбата за напускане. МВД не е място за връзкари, особено нашето затънтено районно. Тук няма как да се издигнеш в кариерата кой знае колко. Пълно е с кокошкари и други подобни. Гадна канцеларска работа и още по-гадни битовизми. Няма ги героите от сериалите, няма много екшън, нито гениални разкрития. Затова, когато Наташка се появи, ми идеше да й зашлевя един и да я върна обратно на който я беше пратил при нас. Защото за мен, тя си беше недоразумение на природата. А аз никак не обичам да съм детегледачка. Представете си, не знаеше как да си зареди пистолета, или какво да го прави изобщо.
Тук не се стърпях и го пернах през главата. Той изобщо не го очакваше, така че реакцията му закъсня с няколко секунди, та успях да си седна на мястото. Глухарьов ме погледна злобно и се обърна към авторката ни:
- Виждаш ли на какво съм подложен? Момиченце, на теб колко пъти съм ти казвал да не посягаш на колегите си, а?
- На какво си подложен??? – възразих аз. – ТИ си този, който ме държи далеч от огнестрелти оръжия!
- Именно – не ми остана длъжен той, - защото иначе цял живот ще се обвинявам, че съм те оставил да се простреляш от глупост. Както и да е – продължи той, - да приключваме. Имах си работа с пълна некадърница. Не знае нищо за системата, няма юридическо образование и само ми се пречка в краката. В добавка – всичките тия магически работи, дето и досега не ги разбирам. След като си покрещяхме един на друг, започнах да я разбирам, малко. А когато ми изчезна да се разправя с онова гаменче, реших, че може да е пукнала някъде. А аз бях отговорен за нея. Не ми дремеше толкова за административното мъмрене, колкото за това че ми се е изплъзнала. А аз съм я оставил да се навре в устата на вълка, без да помогна. Тогава откачих и разбрах, че може и да не разбирам защо работи с мен или защо изобщо продължава да идва на работа, но тя също е човек. Жена, още повече. И аз, ако съм мъж на място, не мога да я оставя сама.
Той се почеса по тила. Дали пък отговорът на всички мъжки въпроси не се корени там???
- Имам сестра на нейните години – продължи Глухарьов. - Казва се Марина. За нея бих умрял, ако трябва. Без дори да трябва да ме питат. Никога не бих се замислил. След онзи случай с гаменчето разбрах, че не мога просто да оставя Наташа да си блъска главата в стената сама. Тя, макар и странна и невероятно дразнеща, беше същата като малката ми сестра. Момиче. Да ме прощавате, но в началото това изобщо не го виждах. Просто някаква връзкарка, която са ми натресли. С времето разбрах, че тя също не ме харесва. Да, Наташа, не съм идиот! – обърна се той към мен, защото се хилех в чашата си. - Тогава разбрах, че може би си го изкарвам на погрешния човек - колкото и не ми харесваше, ние трябваше да работим заедно. Никога не бих си простил, ако на Наташа се случи нещо. Обичам я и бих умрял за нея. Или бих направил на пух и прах всеки, който й посегне. Но я обичам като своя сестра, също като моята родна сестра.
Той ми се усмихна и аз му върнах жеста. За толкова време заедно за пръв път го чувах да откровеничи така. Може би се дължеше на алкохола...
- Но между нас никога не е имало романтични чувства. И няма и да има - отсече Глухарьов. - Обичам Наташа като сестра. Иначе обичам друга. С нея сме заедно от години. Но това изобщо не е ваша работа... и нямам никакво намерение да обсъждам личния си живот.
- Искаш да кажеш, че между теб и Наташа няма нищо, така ли? - повтори въпроса си нашата авторка.
Глухарьов се почеса по тила и пак прихна да се смее. След това изпи още една чаша водка на екс.
- Аз какво ти казвам, ти какво ме питаш... С Наташа сме партньори. Ако летят куршуми, мой дълг е да й предпазя гърба. Ние работим рамо до рамо всеки ден. Смея да твърдя, че сме приятели – той ме погледна и аз кимнах. - Повече от приятели, семейство сме. Но никога не бих си и помислил за нея в този смисъл, който влагаш ти! През ум не би ми минало.
- Наташа, ти какво мислиш?
С Глухарьов си разменихме засмени погледи. Сериозно ли хората си мислеха нещо подобно за нас???
- Абсурд! Ние с него, заедно? Извън службата??? Че аз и сега го гледам по цял ден! Остава и вечерта да се гледаме и съвсем ще се избием!
Глухарьов си наля нова чаша с водка и започна да се смее. След това явно размисли и наля една и на мен. Аз също започнах да се смея и изпихме чашите на екс, по маниера на ченгетата.
- Сега сериозно – започнах аз. - Когато се запознахме, той откровено ме плашеше, чисто физически. Особено след като ме изхвърли от кабинета си – Глухарьов започна да се хили. - Не, представете си как един мъж с вид и поведение на дребен бандит, и с физика на бияч ви изритва от кабинета си. Тогава Глухарьов не само, че ме ужаси, но и ми идеше да бягам с писъци. Когато иска, той може да бъде много, много страшен. Ако не беше Хесер, щях да си тръгна и никога да не се върна в районното. Тогава мислех Сергей за арогантно, тъпо и продажно ченге.
Глухарьов прихна и стана да се разходи из стаята малко. Аз продължих:
- Наистина, мразех го. В червата при това. Лично съм сваляла фунии на Инферното от главата му. И това през първите няколко седмици. Впрочем, свалях фуниите само защото ми беше забранено да го проклинам. Нареждания от началството. Едва когато ме защити пред Хесер започнах малко да го харесам. Много са малко тези, които са способни да се опънат на Хесер. Още по-малко пък са хората спокобни да го направят. Тогава дори не разбрах защо си навлече проблеми заради мен. Издънката си беше моя. А после, при случая с Тъмния маг, разбрах че наистина му пука. Тогава разбрах и че наистина се е стреснал. Няма да забравя как ме гледаше тогава. Преди този момент считах Глухарьов за някакъв досаден придатък. Аз не разбирах неговата работа, той –моята. През цялото време се търпяхве един друг, но не работехме заедно. Поне не ефективно. Бяхме в един кабинет не защото много ни се получава, а защото така ни беше наредено. И на двамата никак не ни харесваше. Затова се и карахме като куче и котка. Това го разбирах. Когато обаче Сергей се застъпи за мен пред Хесер, много се изненадах. Честно казано, тогава не го очаквах. Знаех, че ме мрази, то беше очевидно. Също така беше очевидно, че иска да ме разкара. Ако можех тогава, бих си тръгнала. Когато ме защити пред Хесер обаче, против всички инстинкти на хората и против онова, което усещаше към мен, разбрах, че може би има шанс да работим заедно. Че му пука за мен. Нямам много познати, които биха се опитали да ме защитят. Имам две по-малки сестри и съм свикнала да се грижа за тях. Хората винаги са ме отбягвали, защото усещат, че не съм като тях. Не съм свикнала някой да се грижи за мен. А покрай него, започнах да свиквам. И няма да лъжа, стана ми приятно. Винаги е хубаво да имаш по-голям брат или приятел, на когото можеш да разчиташ в трудни моменти. Мен са ме учили да се справям сама. Сумракът пък ме отдели от хората, така че трудно завързвам дори познанства. Нямам по-голям брат. Обаче за мен Сергей е точно това - моят по-голям брат и най-добрият ми приятел. Обичам го, но в никакъв случай по този начин. Не бих си го помислила дори.
- Добре, вторият въпрос този път е само към Сергей. Ти женомразец ли си?
Глухарьов потри челото си с ръка все едно се чуди защо продължава да слуша изобщо. Познавах този жест – бях го виждала безброй пъти по време на разпити. Не ни чакаше нищо хубаво.
- Откъде я измислихте пък тая простотия? – отвърна той на въпроса с въпрос. – Не, не съм женомразец. И никога не съм бил.
- А тогава защо постоянно се заяждаш и ръсиш някакви лоши неща по адрес на жените? – не се отказа нашата авторка. – Хората започват да те мразят заради това. Даже те смятат за мъж, който е в състояние да натика жена си в кухнята и да я пребива.
- Абе, вие нормални ли сте изобщо? – възкликна Глухарьов. – Не, чакай малко, ще ми трябва още алкохол, за да преглътна тая простотия.
Той си наля поредната чаша водка и я изпи на екс.
- Не се заяждам постоянно, просто така си говоря – обясни той, вече малко по-спокойно. – Наташка отначало много ми се връзваше, но аз тогава исках да я изритам от отдела. Не съм женомразец и всичките тия глупости нямат нищо общо с истината. Но да, смятам, че мястото на една жена не е в МВД. Изобщо.
Тук не се сдържах и го прекъснах:
- Такаааа значи, а Серьожа? А къде им е мястото на жените?
- Със сигурност не е в криминален отдел или при задържане на банди убийци – не ми остана длъжен той. – Знаеш ли, вие всичките сте големи еманципатки, когато става дума за равни права и така нататък. Обаче когато се появи някой паяк в банята, или пък хлебарка? Веднага равните права стават на патриархат и викате някой колега или брат, или сват да изтреби гадината. А изобщо не осъзнавате, че има професии, които просто не са за вас, дори и да се напъвате, пак не са за вас. Впрочем кой ми пробутва всички дела за убийства, защото му става лошо от снимките на труповете? – мина в настъпление той. – Това да не е проявление на женската ти сила?
- Чакай, чакай – спрях го аз и си налях водка, защото вече почвах сериозно да се ядосвам - това Ира чувала ли го е? – той кимна.
- Добре, че Ира стана началничка, та се превърна в канцеларски плъх. Иначе нямаш представа какво ми минаваше през главата всеки път, когато отиват да задържат някого. Не, съжалявам, не мисля, че работата на една жена е да се бута между шамарите. Има къде-къде по-спокойни професии. Неслучайно 90% от служителите в МВД са мъже. Има си причина.
- Чакай малко! А Маруся от оперативните? Тя да не би да не се справя?
Глухарьов прихна.
- Нашата Маруся е едно огромно изключение, което само потвърждава правилото. Тя бие на канадска борба половината отдел и е в състояние да смени гума сама. Но ти и Ира не сте като нея.
- Искаш да кажеш, че с ме по-глупави и некадърни ли? – наежих се аз.
- Неее, не, по дяволите! Боже опази да кажа нещо такова и вие двете жив ще ме одерете! – размаха ръце той. - Защо винаги трябва да драматизирате? Просто ти и Ира сте жени, които не биха могли да се разправят със сто кила бабанка, висок два метра. Ето това имам предвид. Не че не можете да правите това или онова. Просто за вас е опасно. А аз съм категорично против жени да се излагат на опасност. Не сме във война и това просто не бива да се случва. Ако някой трябва да се занимава с опасни престъпници, това не бива да са жените. Не е тяхна работа това.
- А кое е наша работа? – изръмжах аз. – Да бъркаме каша на печката ли? Изобщо не предполагах, че си такъв сексист. Макар че от самото начало на запознанството ни, много по-различна твоя страна не видях. Ама де да знам, надявах се само да се правиш на такъв...
- Ти изобщо слушаш ли ме какво ти говоря? – върна ми го Глухарьов със същия тон. – Престани за малко с феминистките изказвания и си отпуши ушите. Ако ти се изправиш пред едър рецидивист с пистолет в някоя тъмна уличка, нямаш никакви шансове. Разбираш ли ме сега? И не ми излизай с това, че си Различна, защото може и да нямаш време за заклинания. Ако противникът е мъж, поне има някакъв шанс. Така че в началото се заяждах за да те разкарам. Защото ти се буташе постоянно в оперативната работа. Да си чоплиш делата е едно, но съвсем друго да се буташ при оперативните. Това не е компютърна игра и тук куршумите са истински. А аз отговарям за теб с главата си. Сега разбираш ли?
- Тогава защо се държиш така, Сергей? – продължи да настоява нашата авторка. – Защо си такъв язвителен и заядлив?
- Работя от повече от десет години като следовател – отговори Глухарьов. – Нагледал съм се на такива неща, че ако седна да ви ги разправям, ще отидете в лудницата. Срещал съм една камара измет. С тях не може да си мил, любезен или възпитан. Трябва да говориш на техния език, иначе файда никаква. А понякога техният език включва и няколко юмрука в мутрата. Та, предполагам, ми е станало навик. Колкото до посягането на жени обаче – той вдигна назидателно пръст, - никога, абсолютно, никога, не съм посягал на жена. От цялата измет, с които си имам работа, най-мразя ония мижитурки, които тормозят жени. Такива обикновено не излизат цели от стаята за разпити, само да ми паднат в ръчичките. Как се държа с жените извън службата можете да питате Ира, тя сигурно ще има какво да каже. Аз обаче отказвам да участвам повече в този разпит, защото това е нелепо. А сега ви оставям да ме анализирате, защото вече ефективно ми скъсахте нервите. Женомразец съм бил...
С тези думи той стана, взе кутията с цигари и излезе на балкона да пуши. С авторката се спогледахме. Имаше още доста въпроси за задаване, май нямаше да приключим скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар